tag:blogger.com,1999:blog-57504136149596911222024-03-05T07:44:42.688-08:00Блог посветен на св. Софроний /Сахаров/ от ЕсексБлог посветен на св. Софроний СахаровUnknownnoreply@blogger.comBlogger19125tag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-23471184884394589782016-03-16T11:09:00.001-07:002016-05-28T11:46:40.686-07:00<h2>
</h2>
<h2>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAE8hgaYX8hfPGuX9LiIoGsVC_8KpNyMV6R5-gh9Mnz18GtC5yI2dA-aORhUfo8Z8TAgcRSSbjIuXHQMIviNUHDAfkdVYIllCCJtU3evfCgTLadsQ8T7X-apj7gLxr2ctvIqaEUIHErLiw/s1600/11873460_10206063941390075_7950390276917935689_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="178" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAE8hgaYX8hfPGuX9LiIoGsVC_8KpNyMV6R5-gh9Mnz18GtC5yI2dA-aORhUfo8Z8TAgcRSSbjIuXHQMIviNUHDAfkdVYIllCCJtU3evfCgTLadsQ8T7X-apj7gLxr2ctvIqaEUIHErLiw/s320/11873460_10206063941390075_7950390276917935689_n.jpg" width="320" /></a></div>
Зная един човек в Христа...</h2>
<h3>
(за Дейвид Балфур и отношенията му със старец Софроний)</h3>
<br />
автор - Навпактски митр. Йеротей /Влахос/<br />
<br />
<br />
<br />
Подвигът на Богопознанието<br />
<br />
От 1976 г. всяка година посещавах манастира на св. Йоан Предтеча в Англия и общувах с приснопаметния архим. Софроний (Сахаров) и манастирските братя. Това общение е един от най-хубавите спомени в моя живот и велико благословение, което ми беше дадено като Божи дар. През 1979 г. се случи удивително събитие.<br />
<br />
Веднъж в събота, в малката църква, която е в главното здание на манастира, се служеше божествена Литургия. Присъстваше и приснопаметният старец Софроний – в този ден не служеше, а седеше на обичайното си място, от дясната страна в храма. До стареца се намираше висок англичанин. Когато влязох в храма, не отдадох на този факт голямо значение, цареше молитвена атмосфера. Освен това в манастира винаги имаше много православни, дошли от всички краища на света – присъствието на хора от най-различни националности не предизвикваше никакво учудване.<br />
<br />
И ето, дойде момента от св. Литургия, когато се чете Символът на вярата. Бях изумен, когато Веруюто започна да се чете от този висок англичанин, със силен глас и безукорно гръцко произношение, така че не можеше да се определи дали е чужденец или грък. Бях потресен и се постарах да го разгледам внимателно отблизо, като стоях до него. Забелязах, как по време на цялата божествена Литургия той плачеше. Сетне прочете Господнята молитва Отче наш – отново със силен, особен глас – и след възгласа Със страх Божи, вяра и любов пристъпете със сълзи в очите се причасти със св. Тайни.<br />
<br />
Веднага след края на литургията попитах един от братята, кой е този човек. И в отговор чух: Това е Дейвид Балфур, познат на стареца още от времето на неговия живот на Света гора. Бях изумен. Стоях до самия Дейвид Балфур.<br />
<br />
Среща и беседа с Балфур<br />
<br />
За Балфур бях слушал много от родителите ми и други благочестиви християни: живял в Атина и бил енорийски свещеник в болницата Евангелизмос (Благовещение) до и в началото на Втората световна война. За Димитриос (Балфур), тогава архимандрит, се говореше много в атинското общество: общувал с учените-богослови от Богословския факултет, бил запознат с много неща и говорел няколко езика. Известно беше, че е свързан с кралското семейство: те бяха енориаши в храма при болницата и се изповядвали при него. Имал контакти с богословското братство „Зои” до 1940 г., а по време на немската окупация на Атина избягал в Египет, където бил низвергнат от духовен сан.<br />
<br />
След смяната на правителството и режима в Гърция (1974), и преди да се срещна с него в Англия, бях чел в гръцки вестници и списания, че е бил английски шпионин в Атина, а не истински клирик и е успял да излъже дори отец Софроний. Връщайки се в Англия след края на войната и работейки за британското дипломатическо разузнаване, той изиграл важна роля в събитията от този период и по време на гражданската война в Гърция. Участието му помогнало на архиеп. Дамаскин да поеме управлението на страната и т. н. На Света Гора също бях чул от някои монаси, че според тях и старецът Софроний е бил замесен в това, като послужил за изпълнението на целите и задачите на Балфур. Тръгнали слухове и така се родил мит. Разбира се, всичко това предизвика моя интерес и, след като го бях срещнал в манастира, разговарях с него на различни теми. Веднъж го срещнах в манастирската библиотека и се завърза интересен разговор.<br />
<br />
Запазих жив спомен в паметта си от неговия разказ. В началото на 30-те посетил Атон, за да изследва ръкописи. Освен другите езици, говорел и руски и, естествено, не пропуснал да посети „Св. Пантелеймон”. Първият, когото срещнал на крайбрежието, бил св. Силуан, който го завел в архондарика. По време на вечернята, – когато Балфур седял и се молил, – към него се приближил св. Силуан и му рекъл: Искам да Ви кажа: молете се и Бог ще Ви просвети. Тогава той действително мислил да стане православен и светецът прочел мислите му, изпълнени със съмнение. Запознал го и с о. Софроний, който бил йеродякон на обителта. Сподели ми и че о. Софроний му писал, укрепвал го и го ободрявал във вярата и взетото решение, тъй като в него – след като си тръгнал от манастира – имало много недоумения и колебания. Цитирам дословно споделеното:<br />
<br />
Имам много писма от о. Софроний. Като желаеше да ме укрепи във взетото от мен решение, той ми разказа за своите многобройни изпитания. От писмата му ясно се вижда, че е съзерцавал нетварната светлина. Тяхното публикуване ще покаже на всички, че старецът Софроний е велик светец, по-голям от св. Силуан.<br />
<br />
По нататък ми разказа за своите богословски изследвания върху учението на св. Григорий Паламà. Интересуваше го исихазмът в съчиненията на Солунския архиеп. св. Симеон. Балфур ми разказа, как е постигнал истински исихазъм на Атон през 30-те и как сетне, след многогодишен период на прекъсване отново възобновил изучаването на богословието и дори възнамерявал да издаде непубликувани текстове на св. Симеон. Така, в 1981 г. излезе книгата Богословските трудове на св. Симеон, архиепископ Солунски (1416/17 – 1429) – всъщност съчиненията на светеца, с коментари и въведение от Дейвид Балфур. Коментарите, както и съставеното предисловие, говорят за изследователския талант на Балфур, за широтата на неговите познания, за критичността на неговия ум и точността на наблюденията му, за прекрасното владеене на гръцкия език и за неговата оригиналност: книгата изобилства с важни критични бележки, което го характеризира като надарен с разнообразни способности учен – изследовател на текстове.<br />
<br />
Въведението се състои от три части. В първата, Авторът и неговите непубликувани творения, се прави преглед на написаното от св. Симеон и историческа справка за това, как в 1940 г. Балфур открил в ръкописа на Загорийския кодекс 23 двадесет неиздадени негови съчинения с полемичен и духовен характер, на които учените не били обърнали никакво внимание. Изследванията си Балфур започнал през 1940-1941 г. и към 1971-1973 г. завършил анализа на всички гръцки кодекси в каталога. Направил и списък на тези непубликувани съчинения с описание на съдържанието им.<br />
<br />
Във втората част той излага съдържанието на Загорийския кодекс – съдържащ ръкописи на св. Симеон – като се позовава на по-малко значими ръкописни източници от други библиотеки. Разделът представлява точно научно описание на достигналите до наши дни ръкописни съчинения на светеца. В третата част от въведението, Житие и образ на св. Симеон, Балфур подробно разказва за раждането и възпитанието на светеца, за неговите монашески трудове, за въвеждането му в епископски сан и първите години от служението му в Солун, за кризата през 1422 и 1423 г., за дейността му по време на властта на венецианците (1423-1429 г.), за славната му кончина, която според Балфур се е случила в средата на септември 1429 г., няколко месеца преди предаването на Солун на турците (29 март 1430 г.).<br />
<br />
Във втората част на книгата Балфур публикува критично текста на 20 съчинения на св. Симеон Солунски, като ги снабдява с много точни препратки към агиографските и светоотечески съчинения и бележки относно ортографията и пунктуацията. На всяка страница текстът изобилства от критични коментари. Всяко едно от 20-те съчинения на св. Симеон има въведение.<br />
<br />
Книгата включва и три приложения, както и указател на имената и събитията. В предисловието сам Балфур отбелязва:<br />
<br />
В този том са представени полемичните и духовни съчинения на св. Симеон. Настоящата публикация допълва изданието от 1979 г., в което са представени политическите и историческите творби с увод и коментари на английски език.<br />
<br />
Всичко това свидетелства за сериозна научна работа и за разнообразни научни и други способности на Балфур. В бележки на издателя професорът по патрология, председател на Патриаршеския институт, Панайотис Христу пише за него:<br />
<br />
Г-н Дейвид Балфур е извършил огромна работа по изучаването на наследството на св. Симеон Солунски. Като изследва историческите условия на това време, неговата дейност и трудове като част от ръкописното предание, Балфур е станал истински специалист в изследването на тази велика и църковна, и политическа фигура на Византия, и особено на последните дни от живота на светеца.<br />
<br />
След това П. Христу ни съобщава интересни сведения за самия Балфур:<br />
<br />
Г-н Балфур започна своите изследвания през студентските си години в Атина (1936-1939): авторът на тези бележки седеше с него на един чин. Житейските обстоятелства от 1941 г. коренно промениха неговите интереси. След тридесет години той възобнови своите изследвания, чиито плод бяха издадените във Виена политически и исторически съчинения на св. Симеон (1979), легнали в основата на неговата докторска дисертация. Благодарение на тези издания, а и на издаването на текстове по литургика, осъществени от г-н И. Фундулис, в нашите ръце днес се намира голяма част от наследството на св. Симеон, който тази година бе причислен към лика на светците, за което в определена степен допринесе и трудът на г-н Балфур. Патриаршеският институт за изследване на светоотеческото наследство с особена радост публикува, заедно с другите, и настоящето издание.<br />
<br />
Мнението на патролога свидетелства за оригиналността на Балфур като учен. По време на беседата ни в Есекс, Англия, в манастира „Св. Йоан Предтеча”, от вежливост избягвах това, което съм слушал и чел за неговата шпионска дейност и последвалото низвержение от духовен сан. Във всеки случай, от други хора, които са го познавали, се убедих, че това са били главно слухове, не винаги отговарящи на истината. Несъмнено лишаването от свещенство и последвалите житейски перипетии са плод на неговото непослушание на думите на св. Силуан. Онзи се е опитвал да го убеди да се откаже от живота в Гърция, предвиждайки, че това ще завърши с катастрофа. От уважение към всеки, който се кае за предишните си грехове и плаче за тях, не му задавах въпроси за неговото минало. Същевременно обаче си спомням и за голямата духовна любов, която имаше към него приснопаметният старец Софроний.<br />
<br />
Веднъж на манастирската трапеза седях до Балфур и разговаряхме. Докато ние коментирахме различни богословски проблеми, бях удивен от неговата осведоменост по много богословски въпроси: познаваше отделните школи и течения в богословските и в църковните среди в Гърция. Обръщайки се към стареца Софроний, седнал малко по-далеч, видях спокойния му и проницателен поглед, обърнат към Балфур, изпълнен със съпричастност и сълзи в очите. Никога не се опитах да разбера какво означаваха те. За мен тези сълзи бяха свидетелство за голямата любов на стареца към хората и най-вече към страдащите и каещите се, сред които особено място заемаше Балфур.<br />
<br />
До Балфур бяха достигнали слуховете от Гърция, че бил разузнавач и използвал мнимия си – както смятаха – духовен сан за шпионски цели. Голяма и очевидна лъжа, защото той постъпил на служба в Британската мисия, едва след като напуснал Гърция. Много пъти е искал да отговори на обвиненията и клеветите, но от стареца Софроний научил нещо различно: да лекува своите волни или неволни грешки чрез доброволно мълчание. Така работи духовният закон.<br />
<br />
Все пак Балфур изпратил на Тиатирския архиеп. Методий писмо, в което, наред с останалото, пише:<br />
<br />
На 85 години[1] съм и последните 42 години от живота си бях обект на най-груби клевети, които, говорейки по човешки, разрушиха целия ми живот; при това, вслушвайки се в моя духовен отец архим. Софроний, никога не отговарях на нападките, не произнесох и дума в своя защита. Научих се, в буквален смисъл, да приемам думите на Христос: „Блажени сте вие, кога ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене”.<br />
<br />
В писмото Балфур признава лично, че е бил и продължава да бъде оклеветяван с обвинения за шпионаж, но в същото време след духовното си падение и низвержение от сан, той, по наставленията на стареца Софроний, отговаря на клеветите с мълчание, живеейки в дълбоко покаяние.<br />
<br />
Мисли от книгата „Подвигът на богопознанието”<br />
<br />
През 2004 г. ставропигиалният манастир „Св. Йоан Предтеча” (Есекс, Англия), издава книгата Подвигът на богопознанието: Писма от Атон до Д. Балфур. Тя предизвика големия ми интерес, защото – както споменах и по-рано – самият Балфур споменава за кореспонденцията си със стареца Софроний и за ценността на писмата му, чиято цел е била да го утвърдят в православната вяра.<br />
<br />
Книгата започва с въведение, написано от о. Николай – племенник на стареца. Там се привеждат факти от живота на стареца и Балфур, за техните отношения, взети от писма или от устното предание. Отец Николай пише за обвиненията срещу Балфур:<br />
<br />
Мнозина вярват, че Балфур лицемерно е ползвал православието. Това мнение е възникнало поради апостасията на Балфур и последващите събития от живота му. В същото време публикуваните писма изключват всякакви основания за подобни изводи.<br />
<br />
Описанието на напускането на Гърция от Балфур, на отиването му в Кайро и на постъпването му в Британското консулство опровергават всички обвинения в шпионаж по негов адрес и свързани с престоя му в Гърция. Действително, тази кореспонденция изключва всякакъв повод за подобни мисли. Колкото до неговото духовно падение, от писмата става ясно, че старецът Софроний толкова много и усърдно обгрижва духовно Балфур, че в никакъв случай не може да носи отговорност за неговото отстъпление.<br />
<br />
В предисловието към книгата се привеждат основни положения от учението на стареца, съдържащи се в писмата. След предисловието има тридесет писма на стареца, които се отнасят до живота на Балфур и дават оценка на различни явления от духовния живот на този изключителен човек. Дори и по тематиката на писмата може да се види колко искрено Балфур се стреми към православната вяра. Писмата са разделени на пет глави: „Божието призвание”, „Приемане на православието”, „Изпитание”, „Разривът” и „Вън от Църквата”. Следват и две приложения: „Из писмата на стареца Софроний” и „Из писмата на Д. Балфур”.<br />
<br />
С огромен интерес и напрегнато внимание аз прочетох тази книга. Като духовна кореспонденция между стареца Софроний и Д. Балфур тя представлява същевременно и духовна биография на двамата известни църковни мъже. Интересът ми бе породен не толкова от проникновения маниер на писмата на стареца – известен на мнозина и така близък и приятен за мен, колкото от личното познанство с тези хора. Като четях тези писма, изпитвах умиление, потъвайки често и в напрегната молитва. Моята любов към приснопаметния старец Софроний се усили. По-долу описвам някои впечатления.<br />
<br />
Източници на книгата „Преп. Силуан Атонски”<br />
<br />
Кореспонденцията между стареца Софроний и Балфур става духовна основа на книгата Преп. Силуан Атонски, написана по-късно от стареца. Книгата бе преведена на много езици, включително гръцки, а нейното влияние в православния църковен свят бе огромно. Повече от очевидно е, че, от първите дни на своя монашески живот на Атон, старецът е проникнат от духа на книгата за св. Силуан. Балфур става оръдие на Божия промисъл, съблаговолил тези сърдечни, духовни и богословски опити да се запишат на хартия.<br />
<br />
Стилът на писмата на Балфур, доводите и богословските му търсения отразяват западния манталитет, докато написаното от стареца е основано върху православната исихастка традиция. Така книгата отразява, от една страна, духовния опит от живота в благодатта, а, от друга – спорът с представителя на западното схоластично богословие, което е неспособно – независимо от своето искрено желание – да възприеме в пълнота исихастката традиция на Православната църква.<br />
<br />
Добре запознат с богословските течения на своето време и при това притежаващ личния опит от Божията благодат, в общуването си с Балфур отец Софроний вниква в мисленето на богослова-интелектуалец, изучил богословието по книгите и по мислите на опитните в духовния живот хора. Ето защо, старецът пише за отношението между свободата на човека и действието на божествената благодат, за подхода на богослова-мислител и богослова-емпирик, за разликата между душевния и духовния човек и т. н.<br />
<br />
Пътят на православното богословие е друг – то произлиза от безмълвието, както го разбира православието. Затова старецът пише до Балфур: Помъчете се, потрудете се, поскърбете, помолете се, поплачете за своята душа, четейки тези неща.<br />
<br />
Две нива на духовния живот<br />
<br />
Времето на кореспонденцията между двамата съвпада с важен период от живота на стареца Софроний: той пребивава в огнено покаяние, неговият дух е бил неизменно устремен към Бога; в духовен план това е било изключително богато на опит време. В писмата се изписва духовният портрет на стареца: един истински светоотечески образ.<br />
<br />
В първите глави описахме отпътуването на стареца Софроний от Париж за Атон в 1925 г., където го води жаждата да познае Бога. Кореспонденцията с Балфур се датира от 1932 г. – седем години подир пристигането на стареца на Атон: време на всепоглъщащ порив към Бога и огромна жажда за уподобяване на Христос във всичко – в Неговите проявления (въплъщения) според божественото домостроителство. Той гори от своето желание за богообщение и преживява величествени моменти на богооткровение и на съзерцаване на нетварната светлина. Затова, като подкрепя духовно Балфур, старецът му пише: Говоря ви това, в което съм уверен, което сам съм преживял. От православната традиция е известно, че животът на християнина е борба за единение с Христос: да се родим, съ-разпнем и съ-възкръснем с Него. Ап. Павел постоянно живее това. Ето защо и казва: „И вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20). В друго послание той пише, че със своя подвиг възпълва своя недостиг от страдания Христови: „Сега се радвам в страданията си за вас и попълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата” (Кол. 1:24). Също така пише и че е видял възкръсналия Христос и т. н. (1 Кор. 15:1-11). Подобен опит имат много светци. В своите съчинения и св. Григорий Богослов многократно говори за съ-разпятие, за съ-погребение и съ-възкресение с Христос – като за основа на истинския духовен живот на православния християнин.<br />
<br />
Този опит отчетливо се проследява и в писмата на стареца Софроний. Той живее Гетсимания в молитвата си за целия свят, състрадава на цялото страдащо човечество, разпва се ежедневно. И има дара за помнене на смъртта. Живее ада и неговия пламък, но съзерцава и светлината на възкресението, живее благословението на Петдесетница. Той познава Бога като Любов: неизречима, неизказана, неизяснима, ненаситна, безгранична, най-чиста, най-свята, най-сладка, най-силна, вечна… В това състояние сърцето, уязвено от божествената любов, понякога боли така, сякаш е било пронизано от изгарящ меч, но тази болка е неимоверно сладка. От сладостта на Божията любов човек може да забрави и целия свят.<br />
<br />
В огъня на духовния живот в Христос, бидейки на кръста и в ада, и съзерцавайки светлината на възкресението, старецът достига последните висоти на духовния живот и призовава Балфур да го последва. Въпреки желанието си обаче Балфур се е противил, противопоставял се е, отказвал. От висотата на горния свят, където се постига тайната на Кръста и Възкресението старецът многократно наставлява Балфур: с любов, а понякога и с власт, като го подбужда да тръгне по същия път. В същото време, за Балфур това усилие е било трудно, защото у него няма решителност – независимо че гори от голямо и неутолимо желание за живо общение с Бога. Старецът му пише:<br />
<br />
Елате, драги, с нас, окаяните, на кръста на позорището, на унижението, на нищетата и скърбите, а по-късно може и на смърт.<br />
<br />
В същото време той безусловно уважава свободата на Балфур като Божи дар към човека. Никой – дори Самият Бог – не може да наруши свободата на човека, но всеки получава Божията благодат според мярата на своята самоотдаденост Нему.<br />
<br />
Тази кореспонденция свидетелства колко величествена е личната свобода в очите на стареца. Обогатен от опита и достигнал висотата на духовния живот, старецът е бил способен да възроди човека, но е оставил на Балфур и свободата да отхвърли неговото ръководство. В същото време Божията любов води Балфур: дори след непослушанието му към преп. Силуан и стареца Софроний, след дълги години на блуждаене в живота, в края на дните си той е почувствал благодатта на покаянието и любовта към Църквата… Минават немалко години преди да проумее и усвои великото слово на преп. Силуан и на стареца Софроний.<br />
<br />
Църквата води хората по два пътя. Първият – тя показва на човека висотата на духовния живот, кръстния път към възкресението. Вторият – тя дарява любов, прошка, грижа и духовна нежност в моментите на сриване и възвръщане. По тези два начина тя удържа човека в своето лоно, като му показва пътя и като го обича.<br />
<br />
Кенотичната любов<br />
<br />
Писмата на стареца Софроний показват кенотичния характер на неговата любов: било към Балфур, било към всекиго. Старецът живее тази христоподобна любов, която извежда в Гетсимания, на Кръста, и слиза дори до ада заради спасението на хората. От няколко писма може да се заключи, че той с дни е плакал за Балфур и за другите хора, сякаш оплаква мъртви и плачът му стига до пълно изтощение. В свое писмо той пише: В петък през нощта, като се молих за Вас, плаках, както плачат за мъртъвци. Любовта му към хората не познава граници: той гори от желание да отдаде себе си за тях дори и на разпятие. Любовта му към Балфур се усеща в тази откритост, с която му споделя най-съкровеното от духовния си опит и всички, открити му чрез Божията благодат, тайни. По-късно, – когато Балфур пада духовно, – любовта му се проявява и в уважението към неговата свобода и неговия избор, и в сърдечната молитва, когато старецът се бори за неговото покаяние и завръщане в лоното на Църквата. И Балфур е удостоен от Бога с великия дар на християнската кончина: с покаяние и плач в лоното на Църквата.<br />
<br />
Опитен духовен наставник<br />
<br />
В своите писма старецът Софроний споделя и много полезни неща от духовния живот по пътя към богопознанието. Затова и названието Подвигът на богопознанието е много точно отражение на съдържанието на тази книга. В публикуваните в нея писма се съдържат дълбоки мисли, тясно свързани с духовния живот: че християнството не е култура, основана на чувствено възприятие, но подвиг и борба с помислите, страстите, лъжливите явления и състояния, въвеждащи в прелест, когато целият живот минава в пламенно покаяние до самия край, предаване на волята на Бога, тръгване по пътеката, която води до Гетсимания, към Голгота, в ада, от гроба към възкресението и накрая към благодатта на Петдесетница.<br />
<br />
В кореспонденцията на стареца с Балфур може да се открие не само образец на духовен живот, а и как истинският духовен отец води дадените му от Господа. Той учи, че помислите са действия на бесовете и борбата с тях е със силата на Божията благодат; че началото на духовния живот е в борбата със страстите, а пътят е предаване на волята Божия. Пише и за битката си с бесовете, за послушанието към духовния наставник, за отсичането на всяко въображение, кенотичното покаяние и изпълненото с вдъхновение самоосъждане, за стремежа към крайна чистота на сърцето и тялото, и освобождаване от плътските и всички други грехове, за придобиването на умно безмълвие, като основа на църковния живот, за практикуването на умната молитва, за истинския смисъл на послушанието и т. н. В тези писма старецът се разкрива като опитен духовен отец и наставник по пътя към обòжението и към светостта. Опитно преминал всички духовни състояния, той може да наставлява духовните чеда, поверени му от Божия промисъл, и да носи духовна отговорност за тяхното спасение. Опитът му обхваща всички духовни състояния – включително до сражаване с бесовете и благодатно слизане в ада. Известни са му уловките и намеренията на дявола, както и методите за борба с тях с помощта на духовен отец. И наставлява как да се отнасяме към този отец, ако искаме да преуспеем и възраснем духовно. Живял е в такова духовно напрежение – на предела на духовните състояния, че веднъж даже не обърнал внимание на силно земетресение, разтърсило килията му, и без страх и смущение спокойно продължил да пише своето писмо.<br />
<br />
Манастирски и литургичен живот<br />
<br />
Старецът Софроний пише повечето писма до Балфур още докато е йеродякон, а няколко от тях и като йеромонах. През това време живее на различни места – повечето писма са написани в манастира „Св. Пантелеймон”, част от тях в Карулия, след това от килия в скита „Света Троица”, близо до манастира „Св. Павел”. По-късно пише на Балфур от Франция и, най-накрая, от манастира на св. Йоан Предтеча в графство Есекс. Старецът Софроний е бил ръкоположен първо за йеродякон, а след това за йеромонах. Балфур тогава също е бил йеромонах – до своето низвержение от духовния сан. Поради това и кореспонденцията засяга въпроси на служението и литургическия живот. Естествено, начинът на живот на стареца и атонската среда, където той се подвизава, са намерили отражение в начина по който е служел божествената Литургия.<br />
<br />
За стареца служението на Литургия е било неразделно свързано и с подвига, и с безмълвието. Като православен духовен отец, той наставлява Балфур върху свещеното безмълвие, умната молитва, трезвението и истинското покаяние. Говори за плача и за трезвението на душата като монашеско дело; за покаянието – като подготовка към божествената Литургия и божественото причастие, за умната молитва като атмосфера за служене на божествената Литургия, за нуждата от дух на послушание към епископа и братята. Подробно тълкува как трябва да се държим в отношението си към епископа, в какво се състои смисълът и какъв е образът на послушание към духовния наставник.<br />
<br />
В контекста на засегнатите теми старецът обяснява и как трябва да се извършва божествената Литургия. Той пише, че понеже има трудности и пречки за ежедневното ѝ извършване, трябва да се спазват две неща. Най-напред, да се съсредоточат душата и умът върху вътрешния живот, което е нещо изключително важно. След това временно е необходимо да се извършва божествената Литургия един-два пъти седмично. Старецът се стреми да съчетае тези правила, за да избегне опасността от придобиването на навик, когато божествената Евхаристия се извършва формално и механично.<br />
<br />
В писмата може да се види, как отец Софроний е живеел божествената Литургия и как е участвал в богослуженията. Когато заставал пред св. Престол със съкрушено от скърбите и от вътрешно покаяние сърце – тогава идвала и го осенявала и божествената светлина. Той пише, че в този страшен момент, когато Светият Дух слиза и претворява хляба и виното в тяло и кръв Христови, тогава огнена божествена благодат слиза и докосва сърцето, а понякога и с огромна сила обновява целия човек. Дори и да няма благоприятни условия за служене на божествената Литургия, това не пречи на йеромонаха да се моли и да извършва в мир Литургията.<br />
<br />
Като се подразбира, че има предвид себе си, старецът описва човек, който три дена – от Велика събота до третия ден на Пасха, живял в нетварната светлина. И нарича това събитие утро на вечния ден. Още като мирянин той вече е бил открил великото достойнство на божествената Литургия и на причастието – и особено в пасхалните дни, когато благодатта на богосъзерцанието е особено близка при съответното вътрешно разположение към великата тайна на възкресението. В неговото учение аскетичният живот е много тясно свързан с литургичния живот на човека. По време на Литургията отец Софроний е плачел за цялото човечество, слизал е в ада, съзерцавал е светлината на Христовото възкресение. И пише, че дори когато монасите са обременени с непосилни трудове и понякога пеят лошо и несъсредоточено, това не пречи на йеромонаха да се моли и да извършва в мир светата Литургия, освен в случаите на прекалена припряност, защото са придобили навика за умното безмълвие, да съсредоточават ума си в молитвата. Много пъти бях удостоен с възможността да служа със стареца Софроний и знам от опита си в какво духовно напрежение и умно безмълвие служеше той: умът и тялото му тясно се съединяваха в едно – подобно на топка стегнати възли, а това състояние се предаваше и на служещите с него. То бе израз на опита на неговия безмълвен живот.<br />
<br />
„Тройният съюз”<br />
<br />
В тази книга може да бъде проследена тясната връзка между св. Силуан, стареца Софроний и Балфур, която старецът нарича троен съюз. От писмата може да се узнае много за беседите и срещите със св. Силуан. Между тримата се оформя връзка, която се проявява в размяната на писма, в лично общение и молитви.<br />
<br />
Балфур идва на Света гора с особена цел и първият срещнат монах е св. Силуан, който му казва какво да прави. Той насочва Балфур към отец Софроний за ръководство в духовното търсене. Разбрал колко голяма е отговорността, която са му възложили, старецът носи това послушание със страх и трепет. Постоянно търси духовни съвети от св. Силуан за трудностите, с които се е сблъсквал Балфур, след което веднага предава на Балфур казаното от светеца. С времето обаче Балфур – при цялата почит, която е имал към св. Силуан и към стареца Софроний – загубва сили да следва техните наставления, за което плаща висока духовна цена, защото грешките в духовния живот струват твърде скъпо според духовните закони.<br />
<br />
От кореспонденцията на стареца Софроний с Балфур личи онова спокойствие, разсъдителност и святост, с които св. Силуан Атонски дава наставления; колко велико и безгранично е послушанието на стареца към св. Силуан и колко непослушен е Балфур към светите и богооткровени наставления на св. Силуан и към думите на о. Софроний. О. Софроний и Балфур се отнасят различно към преп. Силуан и въобще към духовния живот. Отец Софроний постъпва според преданието на исихазма, а Балфур подхожда рационално-схоластически. Послушанието на стареца Софроний към св. Силуан е било източник на живот и вярна пътека в преуспяването и в духовното израстване, и това му помага по-късно сам да наставлява другите не само в послушанието към духовния отец, но и в това, как духовникът трябва да ръководи своите чеда. Непослушанието, от своя страна, отвежда Балфур в жизнена безизходица. Едно от писмата съдържа уникален и изключително интересен откъс от диалог на стареца със св. Силуан относно Балфур.<br />
<br />
Диалогът съдържа удивителни думи на преп. Силуан, които разкриват неговото разбиране за духовното ръководство и показват как на практика е осъществявал своето ръководство, белязано в духа на свободата в Христос. Много важни са следните думи на св. Силуан:<br />
<br />
Защото той е като дете, а аз, като детегледачка, го удържах от беди, за да не си строши главата… Защо той сравнява нашите молитви с оракула? Много евтино ни е оценил… Ние не му отнемаме свободата… Той е загубил вярата, а без вяра полза няма да има. Защо трябва да спорим… Напишете му, че ние няма да го разубеждаваме… Видях, че ако с него постъпим строго, той ще се възмути.<br />
<br />
Кореспонденцията показва, колко тактичен е бил старецът в общуването си със св. Силуан, независимо от собствения си забележителен опит, който е бил не по-малко богат от този на св. Силуан. Отец Софроний се отнася към св. Силуан като послушник към стареца си, като ученик към учителя си и затова Бог го е съхранил и е развил неговите духовни дарове. Със своите духовни чеда старецът постъпва както постъпва св. Силуан с Балфур – посочва им надеждния път, след което оставя послушниците си свободни. Както сам казва, отношенията между стареца и послушника трябва да дишат в свобода.<br />
<br />
Обръщането на инославни в православието<br />
<br />
Четящите писмата могат да разберат колко трудно е за инославните да приемат православието и да преминат в лоното на Църквата: на тях им предстои война против собствената им природа, пропита с всичко, което са ги учили от раждането им. Ереста е поразила тяхното богословие, всички душевни сили – разума, желанието, стремежа, начина им на мислене и на живот. Догматите са тясно свързани с духовния живот и всяко тяхно изопачаване се отразява и на духовния живот на човека.<br />
<br />
Инославните, идващи в Православната църква, трябва да минат през горнилото на покаянието, промяната и възраждането на целия начин на мислене и живот, което отнема много време. За да стане предразположеността към православието основа на живота и сърцето на човека, той трябва да прекара много години в подвиг, да носи своя кръст под ръководството на опитен духовник. В противен случай старият човек в него няма да умре и той ще бъде покорен от неверието и от желанието да се завърне там, откъдето е дошъл.<br />
<br />
В същото време, на духовния наставник също предстои разпятие в пастирското служение. Като следва същия кръстен път, той понася нападките на своя послушник, който обвинява наставника си за своите страдания. В кореспонденцията са се запазили такива думи на преп. Силуан: Когато отговориш на някои, искащи съвет, те не искат да слушат; толкова им е тежко, че започват дори да враждуват. И ако това се случва даже и с православни духовни чеда, – родени в православна среда, – то още повече се среща при хора от други светове, които са били родени и са били възпитавани в западна среда, в друга богословска традиция. Изискват се нечовешки усилия, за да бъдат освободени от света на заблудите и на ересите, станали тяхна природа и скеле на мислите и на целия им живот.<br />
<br />
Обикновено старецът Софроний казвал, че който се обръща към православието, трябва да премине през поне 20-годишно духовно ръководство от опитен старец – за да се научи да живее православно и православната догматика да определя организацията на живота му.<br />
<br />
Православната църква и другите религии и изповедания<br />
<br />
Старецът Софроний не се интересуваше особено от историята на Църквата. Но в същото време, като наставлява Балфур и изхождайки от неговите интереси, той засяга много аспекти от историческия живот на християнството и на Православната църква.<br />
<br />
Отец Софроний слага акцент върху изключителните качества на Православната църква, които я отделят от другите религии и християнски изповедания. Единствено в Църквата се познава тайната на Кръста, както и Възкресението Христово. Виждането на нетварната светлина, усещането на божествената благодат в божествената литургия и в аскетизма, вътрешният свят и твърдото упование, свещеното безмълвие и молитва и т. н. – всичко това свидетелства за истинността и богатството на православната традиция. Ето защо писмата на стареца свързват догматите, Църквата и аскетичния живот в едно цяло. Той пише:<br />
<br />
Православната църква се отличава от всички други по три неща: 1) в богословското си учение тя единствена свидетелства в пълнота за истината; 2) единствена тя знае в пълнота тайната на благодатния, свят живот и съхранява в пълнота тази благодат и 3) тя е най-старата, основната Църква, от която са се откъсвали в различни времена по-големи или по-малки части.<br />
<br />
Според него, в Православната църква – независимо от проблемите – може да се почувства великата Христова благодат. Старецът Софроний говори и за проблемите на историческия живот на Църквата, породени от етническите различия, от различния мироглед, от уродливото и извратеното, срещащо се в църковните среди, но независимо от това в Православната църква присъства божествената благодат. Той пише: И аз хиляди пъти съм преживял, преживявам и сега притеснения, ала ги търпя – заради добрите дарове, които получавам от Църквата.<br />
<br />
Той насочва вниманието върху послушанието към съветите на епископа и особено на епископа, подчиняващ се непосредствено на Московската патриаршия. В този аспект се проявява неговото уважение към каноничните постановления на Църквата – независимо от съществуващите проблеми.<br />
<br />
Заради духовната полза на Балфур старецът Софроний анализира грешките на Римокатолическата църква, различните явления от нейния духовен живот: стигматите, догматическите различия, отмиращото църковно устройство, изопачаването на догмите, духовния живот, покаянието и изповедта. Той пише, че в католичеството (в сравнение с православието) има много съществени грешки – както в догматическо отношение, така и в духа на църковния (духовен) живот. Той отбелязва, че при римокатолиците се пренебрегва, осмива и отхвърля умната молитва на православните аскети и особено, че някои св. отци, които са най-преуспели в това умно дело са признати за злостни еретици (като например, божествения Григорий Паламà. При все това той смята, че е по-добре да не занимаваш ума си с анализиране на ученията, а е по-нужно и полезно да се молиш с чист ум.<br />
<br />
Като опитен православен богослов той не може да възприеме ограничаването на Православната църква и теорията на икуменизма, която смята за една от най-опасните ереси. Стремежът на някои хора да създадат „Вселенска и апостолска църква” е заблуда. Заблуждават се и тези, които мислят в сърцата си за някакъв особен високо-мистичен и свръх-църковен модел за разбирането на християнската религия. Той съветва Балфур:<br />
<br />
Така ми се иска (и на Бога се моля за това), Вие да не се прелъстите от всичко това, но твърдо и в сърцето, и в ума си да бъдете убедени, че на земята съществува една, единна истинска Църква, която е основал Господ, че Църквата пази неповредено учението Христово, че тя в цялата своя съвкупност (а не в отделните свои членове) обладава пълнотата на управлението и благодатта, и е непогрешима.<br />
<br />
След което привежда своето изповедание, плод на жизнения му опит.<br />
<br />
Кенотичната любов след „разрива” и падението<br />
<br />
Писмата на Балфур до стареца Софроний, изпратени по време на престоя му в Атина, не са запазени, нито публикувани. Въпреки това възгледите на Балфур, могат да бъдат отгатнати според отговорите на стареца. В същото време, публикуваните писма на Балфур, написани след заминаването му от Атина и лишаването му от духовен сан, показват посоката на неговите мисли. Тези писма и писмата на стареца са включени в четвъртата част на книгата, наречена „Разривът”[2] и водят до няколко важни извода.<br />
<br />
Преди всичко през целия си живот, дори след разрива му с Църквата, Балфур не губи паметта за смъртта. Той търси умната молитва и вътрешния мир, обаче духовно-християнското ниво на живота му е недостатъчно, за да постигне желаното. Той се е приближил до преддверието на вътрешния духовен живот, подобно на евреите, които са се приближили до подножието на Синай. Старецът Софроний пък стои на върха на богосъзерцанието, съзерцава нетварната светлина като пророк Моисей. Независимо, че понякога божествената благодат намалява в периодите на богооставеност, вътрешната умна молитва не го оставя. Разбираемо е, че за Балфур е било непостижимо духовното състояние на богооставеност, характерно за стареца Софроний на един особен етап от духовния живот – и което е съвсем различно от отчаянието и безнадеждността.<br />
<br />
Второ, Балфур духовно се отпуснал, когато се преместил в Гърция и започнал да се среща със знатни клирици и миряни – активни мисионери в „Зои”, приличащи по своята дисциплина и ред, както той сам казва, на западните ордени на йезуитите и на трапистите. Когато сравнява живота на членовете на братствата с този на монасите-светогорци, той стига до извода, че братствата са на по-високо духовно ниво. На това старецът му отговаря вежливо, деликатно, със смирение и самопорицание, удържа го, но той до края не успява съвсем да разбере пастирските наставления на стареца: твърде големи са били разликите в техните нива на духовен живот. Освен всичко това, в Атина Балфур преживява трагичните последствия от Втората световна война. Напуснал Гърция, той изоставя и духовния сан, и монашеството. Старецът Софроний е прекарал Втората световна война на страшната Каруля: как безумно, безсрамно и дръзко, изпитващ всички лишения на войната, когато му се налага да се бори за къшей черен хляб, умолява той Бога да даде мир на света. Неговата душа обаче е живяла в дълбоко изтощение, но и във вътрешен мир, в сладостта на светлината, на Царството Божие.<br />
<br />
Трябва да отбележим, че след своето падение Балфур живее три години в пълно безбожие, но същевременно паметта за смъртта не го напуска, също както и чувството за неудовлетвореност от светския живот. Като осъзнава колко трудно бреме е поставил на плещите на стареца Софроний, той пише: Бях за теб почти непоносимо бреме, а сега си свободен от него. Не се мъчи с мен: снеми от себе си това бреме и не се старай да го носиш. В този трагичен момент от живота на Балфур старецът Софроний се опитва да му помогне да го преодолее с любов и с нежност. В този момент той не го изобличава, но го утешава и го призовава да се върне на Атон. Старецът пише на Балфур:<br />
<br />
Може да стане, може би и на нас ще ни бъде дадена възможността, макар и временно, да поживеем заедно. Винаги съм искал това, а сега още повече. Казвам ти това, за да го имаш предвид, ако някога почувстваш порив към това.<br />
<br />
И му пише, че няма да измени своето отношение към него, каквото и да се случи. Това е духовната, аскетичната, безмълвна любов на стареца Софроний, която удържа Балфур в Православната църква и която ще го приведе към покаянието.<br />
<br />
Трябва да отбележим, че след падението Балфур е почувствал някаква свобода от оковите на духовния сан и монашеството. И отец Софроний, с безподобно пастирско и духовно майсторство, му казва как може да придобие истинска свобода: в уединението и самоограничението, в безмълвие и в подвига на духовния живот. И пише:<br />
<br />
Връзвам самия себе си така здраво, за да не чувствам налаганите ми от Църквата и от обществото окови.<br />
<br />
След което описва как в самите дълбини на Църквата той получава тясна връзка с апостолите и с отците на Църквата, как те стават негови близки и роднини. А вън от Църквата връзката с тях отслабва.<br />
<br />
D Balfour-graveСамият Балфур след дългогодишна борба в търсене на православието признава, че е начинаещ и се съгласява със своя старец. Тогава о. Софроний, по силата на любовта, присъща на аскета-исихаст, говори със самоосъждане за своя вътрешна духовна парализа, за богооставеността, за умаляването на божествената благодат и своя безумен спор с Бога, заменил се с умното съзерцаване на Христос. Като говори за своите различни състояния, старецът утешава Балфур, като се опитва, – при това успешно, – да го удържи в лоното на Църквата. В тези трудни за Балфур моменти старецът пише в писмата си не просто с любов в Христа, но с голяма в Христа любов. И в своето последно писмо казва:<br />
<br />
Отдавна съм се уверил, че Бог е Любов, че Той с ненаситна жажда търси всеки от нас, че Той тъгува по нас, че в Своята любов към нас Той е неизменен, колкото и да сме Му изменили, че Той винаги се стреми да ни засипе с блага.<br />
<br />
И по-късно старецът Софроний – воден от пастирската грижа за спасението на Балфур – се моли на Бога да му дарува щастието на обикновения човешки живот, така че в края на живота да достигне и тази последната – вечната божествена любов. А на Балфур пише: Моля Бога да те пази, да ти даде пълнотата и на човешкия, и на божествения живот.<br />
<br />
Превод: Венцислав Каравълчев<br />
<br />
<br />
<br />
* Ιερόθεος (Βλάχος), μητρ. Οίδα άνθρωπον εν Χριστω. Βίος καί πολιτεία του Γέροντος Σωφρονίου του ησυχαστου καί Θεολόγου, Ιερά Μονή Γενεθλίου της Θεοτόκου (Πελαγίας) 2007, σ. 131-148. Първите шест части от книгата виж тук, тук, тук, тук, тук и тук 149-1 (бел. прев.).<br />
<br />
[1] Писмото е написано през април 1988 г., половин година преди смъртта на Балфур (октомври 1989 г.).<br />
[2] Или „Празнината” (бел. прев.).<br />
<br />
Източник - http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,22173/view,article/<br />
<br />Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-19414518600190245462015-12-14T07:49:00.001-08:002015-12-14T09:49:59.456-08:00"Зная един човек в Христа..."<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEidXmvW-OZUg_qFF7uES_ykw4LPmviGu_RR-CXodtCMSrnTqzel6Pm-5QBJb7rmypAfcL_4n6ujezaX6NkkL-ARRxfaVahhh5aQVnr2p5BSUks_2fzZVBH_UFnbp99OrYSWANpLfm3tOJr2/s1600/11870768_10206063941150069_7362450738710557506_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="307" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEidXmvW-OZUg_qFF7uES_ykw4LPmviGu_RR-CXodtCMSrnTqzel6Pm-5QBJb7rmypAfcL_4n6ujezaX6NkkL-ARRxfaVahhh5aQVnr2p5BSUks_2fzZVBH_UFnbp99OrYSWANpLfm3tOJr2/s400/11870768_10206063941150069_7362450738710557506_n.jpg" width="400" /></a></div>
<br />
<br />
<h2>
"Зная един човек в Христа..."</h2>
<div>
/<em style="background-color: #eeeeee; font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 16px; line-height: 19.2px; text-align: justify;">Живот и служение на стареца Софроний (Сахаров)</em><em style="background-color: #eeeeee; font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 16px; line-height: 19.2px; text-align: justify;"> –</em><em style="background-color: #eeeeee; font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 16px; line-height: 19.2px; text-align: justify;">исихаста и богослова/</em></div>
<div>
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjE5vlyNbQaHIWpaCxlZfqHqsH5UfCa1wWAO1EWiBBnUXCpH0jg66ynw-VxYcq1GzIN2N7MGb5DkFaGRaqKxGLDAP_IyLjVUW1P0rAYJqcwVVPdx6G4eoNF-_JjCdcg2NDP2sXaKcUENEGS/s1600/ierotheos-vlahos.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="134" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjE5vlyNbQaHIWpaCxlZfqHqsH5UfCa1wWAO1EWiBBnUXCpH0jg66ynw-VxYcq1GzIN2N7MGb5DkFaGRaqKxGLDAP_IyLjVUW1P0rAYJqcwVVPdx6G4eoNF-_JjCdcg2NDP2sXaKcUENEGS/s200/ierotheos-vlahos.jpg" width="200" /></a> <br />
митр. Йеротей Влахос </div>
<div>
<br /></div>
<div>
<br /></div>
<div>
<br /></div>
<div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Изминаха над тридесет години от деня, в който се запознах с приснопаметния старец Софроний (Сахаров). За първи път се срещнахме през 1976 г., в манастира „Св. Йоан Предтеча” (Есекс, Англия) и от тогава поддържах с него и с монасите в манастира (особено с отец Захариас) редовна връзка, хранейки се духовно с учението на стареца.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">През всичките тези години постоянно говорех и си пишех със стареца. От време на време си обещавах, че – ако Господ даде – непременно ще напиша книга за този велик наш съвременник. За съжаление, обстоятелствата позволиха да направя това едва сега.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Тази книга се състои от две части. В първата част –<em>Духовна автобиография</em> – влизат няколко глави за личността и учението на стареца Софроний. Във втората – <em>Ежедневен живот: пастирско служение</em> – се говори за духовното служение на стареца, за неговото отношение към хората и за благодатното състояние на безмълвие, излизащо от него и предаващо се на всички, отиващи при него и молещи за помощ. В края се привеждат негови мисли, които той споделяше по време на нашите многобройни срещи.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">За тридесет години човек обикновено се сближава с предмета на изследването си и написаното от него трябва да представи на читателя плода на този нелек труд. И ако плодът е незрял, цялата отговорност е на автора. Такъв е и моят случай.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Благодаря на Пресветата Троица за този, даден ми дар. Благодаря на игумена на ставропигиалния манастир „Св. Йоан Предтеча” архимандрит Кирил, на архим. Захариас и на цялото братство за това, че пазят наследството на приснопаметния велик старец Софроний. Авторът на тези страници прекара известно време от живота си в този манастир, окръжен от братска любов…</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Най-напред обаче искам да благодаря на приснопаметния старец, на <em>наставника</em> в духовния живот, който умееше да обича в истина и в свобода.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;"><em>Увод</em></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В наше време в съзнанието на много от хората, които се занимават с духовна и с богословска проблематика, цари объркване по много въпроси. Едни от тях безплодно се занимават с етични анализи, други се съсредоточават над академичното осмисляне на нещата, а трети просто водят абстрактни разговори. За мен, разсъждения, които са откъснати от практиката и особено богословски разсъждения, които не са подкрепени от духовен опит, причиняват много вреди на Православната църква.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В своите трудове, посветени на богословски и църковни въпроси, се опитвам да избегна подобни съблазни. Живеем в епоха, когато мнозина разглеждат учението на св. отци през призмата на рационалния, етичен и психологичен анализ.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">По голяма Божия милост, в своя живот се срещнах с изключителни пастири и с аскети, които ми разкриха най-дълбокия смисъл на църковния живот в православието. Приснопаметният атонски монах Теоклит (Дионисиатски) прочете моята <em>Личността в православната традиция</em> и ми писа: „Бог ти е оказал удивително благоволение”, имайки предвид, че Бог е благоволил да позная православното богословие от благословени старци и богослови, помогнал ми е да намеря начин да го изразя, независимо от целия хаос на съвременното богословие.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">„Удивителната милост на Бога” ме съпровождаше в моя път: роден съм в бедно семейство, богато с църковен опит и духовен живот. От раждането, Бог ме бе удостоил да получа безценно духовно наследство. Учих богословие в Солун, където основно се отдадох на изучаване наследството на св. Григорий Паламà. Сетне се запознах с велики подвижници на Атон, потапяйки се в затрогващата сърцето атмосфера на молитвата и покаянието. По-късно бях удостоен с ръкоположение в свещенство от приснопаметния митрополит на Едеса, Пела и Алмопий Калиник – един истински монах и подвижник, обичащ Бога и Църквата. След приемането на свещеническия сан, в митрополията си общувах с епископ, чийто живот се отличаваше с велико усърдие, любов и пламенна ревност в служението му към Бога, към Църквата и към човека. И накрая, разбира се, <em>удивителната милост на Бога</em> се прояви и в това, че се запознах със стареца Софроний (Сахаров).</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Старецът се ражда в Русия, духовно израства на Света гора, а последните години от живота си провежда в Англия, в графство Есекс, където основава манастир и предава зрелия си духовен опит на своите ученици. Възможността да познавам този човек – действително земен ангел – за мен беше велика Божия милост.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Тази книга е израз на моята най-дълбока благодарност към Бога и към стареца Софроний. Написах я с голямо старание, безкрайна любов и най-дълбоко умиление.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Думите от заглавието на книгата <em>Зная един човек в Христа</em>… са от посланието на св. ап. Павел, където той в трето лице разказва за собствения си опит от откровението. Това заглавие е избрано по две причини.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">На първо място старецът Софроний е преживял опит, подобен на апостолския. Ап. Павел пише: „Зная един човек в Христа… с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn1" name="_ftnref1" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[1]</a> Този човек <em>беше грабнат и отнесен до трето небе</em>. Според тълкуванието на св. Максим Изповедник, първото небе е практическата философия (очистване на сърцето), второто – естественият размисъл (просвещаване на ума), а третото небе е богословието (съзерцаването на Бога). След това св. ап. Павел говори за насладата от <em>тайнствените видения</em>, т. е. възлизането от третото небе в <em>рая</em>, където той „чу неизказани думи, които човек не може да изговори”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn2" name="_ftnref2" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[2]</a> Тези думи не могат да се предават пълно с тварни думи и понятия.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Подобен опит на богооткровение е преживял и старецът Софроний. Той е бил издигнат до третото небе, в рая и много пъти е пребивавал в съзерцаване на нетварната светлина. По мнението на св. Исаак Сирин, малцина са удостоените с този велик опит. Той пише: <em>Както из хилядите… само един ще се намери, който да се е удостоил при голямо внимание да достигне до чиста молитва, да премине този предел и да приеме това тайнство, защото с чиста молитва не са могли да се сдобият мнозина, но сдобилите се са малцина; а достигналите до това тайнство, което е зад тази молитва, съвсем малко – по Божията благодат – се намират от род в род</em>.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Втора причина книгата да има това заглавие е, че в лицето на стареца Софроний действително се удостоих да видя <em>един човек в Христа</em>. Че при него чух и вкусих думи на живот, благоухание и безсмъртие. Приближавайки се към него, чувствах, че стоя пред велик човек, подобен на ап. Павел, св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Паламà. Във времето, когато бях с него, се събличах от своите си мисли и дори въображения и разсъждения, за да се потопя в тихия свят на неговия образ и огнено вътрешно битие. Не мога да обясня това по-точно. Как е възможно, мислено да се влезе във вътрешния живот на друг човек, да си представиш облика и нечия личност, без да се предаваш на въображението или размисъла? За мен това е необяснимо.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Такъв подход е въпрос на духовен опит. Какво чувства младенецът, намиращ се в утробата на своята майка, преди да влезе в човешкото общество? Или децата, когато се прилепят към майчината гръд, хранят се с майчиното мляко? Или човек – когато чете светоотеческа литература, например св. Исаак Сирин или св. Симеон Нови Богослов, когато сладостта изпълва цялото му същество така, че тялото се разтваря и замира, но не от леност, а от тайнствено вътрешно движение, което е невъзможно да се предаде?</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Всичко, написано в тази книга, е лично свидетелство за стареца Софроний или, по-добре да кажа, нежно духовно прикосновение към величествения облик на отеца на Църквата – стареца Софроний.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В първата част на книгата се опитах да създам словесен образ на великия старец – основно чрез неговите писания, завещани на потомците му като богато наследство. Понякога, когато чета написаното, съзнавам, че старецът Софроний може да е поставен в една редица със св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Паламà – сродява ги един опит и дарование. Своя път, подобен на опита на св. Симеон Нови Богослов, старецът е описал в книгата си <em>Да видиш Бога както Си е</em>. Едновременно с това, старецът Софроний води диалог със схоластичното академично богословие – в преписката си с Балфур, публикувана в книгата под название <em>Подвигът на богопознанието</em>. По същия начин в своето време св. Григорий Паламà води полемика със съвременната му схоластика. Ето защо, за съставянето на словесния портрет на стареца Софроний, съм ползвал основно думи именно на тези двама велики отци на Църквата: св. Симеон и св. Григорий.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Във втората част се опитах да предам моя опит от общуването си със стареца и знанието, получено от него при посещенията в Есекския манастир. Отначало описвам атмосферата, в която пребивавах тогава, и моите духовни търсения. Защото само така може да се оцени милостта на Бога, Която ми откри удивително и велико съкровище. Това бяха наистина мъчителни търсения. Няма сухо да излагам казаното ми от стареца Софроний. Опитвам се да предам самата атмосфера на думите му; това, което чувствах при моите посещения. Същевременно, думите на светеца не трябва и да се разглеждат извън контекста на неговия живот и обкръжение. Много от тях се отнасят до въпроси от духовния живот и са предназначени за пастирите – за служителите и наставниците на християните.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Разбира се, съзнавам, че винаги има опасност, когато пишеш за велик човек, да правиш това през призмата на собствения си мироглед. Същевременно признавам, че не искам да представям някаква безлична биография или анализ, въпреки че великите хора не трябва да бъдат познавани през призмата на личността на историка. Ето защо, понякога, когато по необходимост някъде се намесва разказ за моя личен живот, моля за благосклонност и разбиране от читателите.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Като цяло книгата, особено нейната втора част, приема именно такава форма. В същото време тя трябва да се чете с разсъждение и да се обръща внимание именно на великия образ на стареца, без значение на това, с кого разговаря той.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Впрочем дълбоко осъзнавам, искрено и просто, че<em>удивителната Божия милост</em>, позволила ми да позная такива хора като стареца Софроний, може да ми послужи за осъждане. Много често чувствам своята отговорност за онова велико нещо, открито ми от Бога и за многото дарования, които Той ми е дал. Не ми дават покой думите: „А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn3" name="_ftnref3" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[3]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Моля тези, на които тази книга ще помогне, да въздадат хвала на Бога за това, че Той и в наши дни ни дава такива велики старци и да се помолят, щото моята среща със стареца Софроний и получените от него откровения за истината в края на краищата да ми помогнат да се сподобя <em>с християнска кончина, безболезнена, непосрамваща и мирна, и за добър отговор на Страшния съд Христов</em>.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;"><em>Навпакт, 11.3.2007, св. Софроний, патриарх Йерусалимски</em></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: right;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Йеротей, митрополит на Навпакт и св. Власий</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: center;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;"><em>Духовна биография</em></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;"><em>Богословието на стареца Софроний</em></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;"><em>Харизматикът старец Софроний</em></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Софроний (Сахаров) несъмнено може да бъде отличен измежду великите старци – подвижници на 20 в. Наричам го <em>исихаст и богослов</em>, защото се отличава с тези големи дарования. Неговият братов внук и духовно чедо на приснопаметния старец – йером. Николай (Сахаров), разказва за огромното значение и заслуги на стареца Софроний.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn4" name="_ftnref4" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[4]</a> Той пише за въздействащите слова на стареца по целия свят, защото той наистина бе <em>вселенско събитие</em>, поразяващо <em>с вселенския мащаб на своето слово</em>. По думите на отец Николай (Сахаров) „неговите (на стареца Софроний) книги са преведени на повече от двадесет езика по всички земни континенти. Те предизвикват голям отзвук сред най-широки кръгове читатели – започвайки от такива, без никаква представа и понятие от богословие, до хора с най-високо ниво на академични интереси, от обикновената руска бабичка до водещия учен в западния университет”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn5" name="_ftnref5" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[5]</a> И станал, по примера на ап. Павел, „всичко за всички”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn6" name="_ftnref6" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[6]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Отец Николай накратко разказва за личността на стареца: „Простички събития от биографията на отец Софроний разкриват универсалния характер на неговия образ, който обхваща всичко. Периодът на неговия живот покрива почти целия 20 век. Роден в Русия, той по-късно живее на Запад. Произхождащ от градско семейство, той започва кариерата си като художник. Възпитан е в християнството, но има опит и от източния мистицизъм. Потопен в образованата среда на руската интелигенция, той е успешен художник в Париж, но оставя всичко светско и заживява като обикновен монах в манастир, а по-късно като отшелник в пълна нищета. Като свещеник той продължава да служи на хиляди хора, посвещавайки им се изцяло”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn7" name="_ftnref7" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[7]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Старецът Софроний се ражда в Москва на 22.9.1896 г. От 1915 до 1917 г. той учи в Художествената академия и във Факултета по живопис малка пластика и архитектура – през 1920-1921 г. Сетне, в периода 1922-1925 г, посещава Италия и Берлин и се заселва в Париж. Впоследствие отива на Света гора и се подвизава там като монах-пустинник: отначало в руския манастир „Св. Пантелеймон”, а след това в „страшната” Карулия и в килията „Света Троица”, недалеч от манастира „Св. Павел” (1925-1947 г.). В 1947 г. се завръща в Париж, където живее до 1959 г., а след това заминава за Англия – в графство Есекс. Там старецът основава манастира „Св. Йоан Предтеча” в канонично подчинение на Вселенския патриарх. Умира в този манастир на 11.7.1993 г. в дълбока старост, на 97 години. Живее почти цяло столетие, преминавайки през много социални, духовни и световни катаклизми. Много богослови и монаси отбелязват, че старецът Софроний е най-великият подвижник на нашето време.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Отец Теоклит (Дионисиатски) ми каза: „Ако днес съществува велик православен исихаст, който е способен писмено да изложи това учение, като го съпостави с другите традиции, то това е старецът Софроний”. Защото, по неговите думи, не е достатъчно да бъдеш исихаст и да съзерцаваш нетварната светлина – необходимо е още да имаш и интелектуалните способности и образование, за да съумееш да изразиш и богословски да запечаташ опита от откровението и исихазма във всички тънкости на проявлението му и да го отличиш от философското разсъждение и от другите видове човешки опит.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Великите отци на Църквата имат една характерна черта – те не само притежават личния опит от богообщението, достигнали са обòжението, притежават изключителни интелектуални способности,<em>широта на ума</em>, но и са получили достойно за своето време образование, което им позволява, от една страна, да опишат своя опит, а от друга – да опровергаят еретическите учения на своята епоха. Това отличава св. Атанасий Велики, още като млад дякон, от светите епископи Спиридон и Николай на Първия вселенски събор. И тримата имат богат духовен опит от богообщението и знаят, че Словото, Второто Лице на Пресветата Троица е нетварно, а не сътворено, но само св. Атанасий е могъл и да опровергае в спора ереста на Арий, основана на философски разсъждения.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Приснопаметният отец Йоан Сава Романидис, който дълбоко почиташе стареца Софроний, казва, че според светоотеческата традиция съществуват две сили на душата: ум и слово (разсъдък). С помощта на ума придобиваме познание за Бога, а с помощта на разсъдъка получаваме знание за чувствения свят и изразяваме опознатото от ума. Когато тези две сили на душата действат както е необходимо, те работят в синхрон. Така хората се разделят на четири категории според дълбочината както на умната, така и на разсъдъчната енергия (или сила). Към първата категория се отнасят хората, които „нямат интелектуални способности, които да възлизат към висшето ниво на умното съвършенство” – по-обикновени монаси с голям духовен опит. Към втората се отнасят хора <em>с изключителни интелектуални способности, но на ниско или дори последно ниво на духовното несъвършенство</em>. Към нея принадлежат философи, учени и преподаватели от университетите. Към третата се отнасят тези, <em>които достигат съвършено интелектуално и духовно развитие</em> – това са великите отци на Църквата. Към четвъртата категория пък се отнасят хората със <em>слаби интелектуални способности, с малки постижения и закоравели сърца</em>, които са мнозинството.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn8" name="_ftnref8" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[8]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">По мое мнение и по мнението на много други, старецът Софроний принадлежи несъмнено към третата категория хора: той достигна до големи дълбочини в опита от богопознанието, като нееднократно се е удостоявал с видение на нетварната светлина. А понеже притежаваше и изключителни интелектуални способности, съумя да опише придобития от него огромен духовен опит.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Опитът от богообщението, който се дава чрез очистване на сърцето от страстите, просвещаването на ума, което се постига по благодат от Бога, съпроводени от личните усилия на всеки – това е едно, а интелектуалните и други дарования и жизненият опит са съвсем друго. Невъзможно е да постигнеш обòжение само чрез интелектуалните си способности; те, както и образованието помагат само в излагане на опита и в споровете с еретиците. Виждаме това у всички светци, имащи опита на богосъзерцанието.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Например, изследвайки текста на Евангелието, разбираме, че евангелистите са знаели лично Христос, но всеки според своите дарования и образование, по различен начин е описал този опит. Четирите евангелия се отличават по начина на отразяване и описване на събитията. Светите евангелисти Матей и Марк описват събитията крайно просто, евангелист Лука се отличава с образованост и познаване на медицината, а за ев. Йоан е присъщо висшето богословие.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Ето защо можем да кажем: съдържанието на откровението е едно, а способът на неговото изразяване – друго. Съдържанието на откровението се дава от Бога, а изразяването е от човека, изхождащ от своите природни особености и дарования.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Като следва апостолската и светоотеческата традиция, отец Романидис пише, че светецът, съзерцаващ Бога, достига до последната дълбочина на откровението, което е Петдесетница, и незримо вижда Бога, безслухово Го чува и свръхразумно Го разбира. По същество, тези думи се повтарят у св. Симеон Нови Богослов: светците „… незримо съзерцават неописуемата красота на Бога, недържимо Го държат, непостижимо постигат безвидния Негов образ, необразния Му вид и неначертаемия Му лик, който неукрасено е преукрасен от невидими видения и ненарисуваема красота”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn9" name="_ftnref9" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[9]</a> В самия момент на опита съзерцаващият живее нетварни слова и мисли, както пише ап. Павел: <em>Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори</em>.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn10" name="_ftnref10" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[10]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Като желае да запечата своя опит – заради ползата на духовните си чада или за опровержение на еретичните учения – боговидецът предава тези неизречими думи и мисли с тварни слова, мисли и образи.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Това виждаме и у стареца Софроний. Придобил Божията благодат, съединена с неговия стремеж и желание, той притежава редкия опит и познание на Бога. В книгата <em>Да видиш Бога както Си е</em> – неговата духовна автобиография, могат да се срещнат много описания на моменти от богообщението. В книгите си той споделя този опит, като си поставя различни цели: отчасти, за да наставлява духовните си чада; отчасти – за да прокара ясна граница между духовния опит на богослова-боговидец и интелектуални постройки на философстващите учени-богослови и, накрая – за да различи духовното Предание на Православната църква и опита на Запада и на нехристиянския Изток. По такъв начин в неговите книги откриваме и големия дар на богосъзерцанието, с който той се е сдобил, и словесното запечатване на този опит.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Две от неговите духовни чеда описват този процес: йером. Николай (Сахаров), в <em>Обичам, значи съществувам: богословското наследство на архимандрит Софроний</em>, в главата „Основни етапи на богословското формиране на архимандрит Софроний (Сахаров)”, и архим. Захариас (Захару) във <em>Въведение в богословието на стареца Софроний</em>. Да разгледаме тези две книги.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Послушникът на стареца Софроний йером. Николай (Сахаров) подробно описва философските и културни течения, които изиграват важна роля във формирането на богословието на откровението на стареца.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Първо, старецът Софроний живее в най-важните културни центрове на своето време. Както вече казахме, той се ражда в Москва, в руска християнска среда с прости отношения към Бога, според традицията е кръстен и има обикновено общение с Бога в молитва. В детска и юношеска възраст преживява социалните катаклизми, предизвикани от Първата световна война и руската революция, с всички известни последствия. След това живее в Париж, където се среща с творческата култура на своето време и големи мислители, философи и богослови. После се подвизава на Атон. Там се запознава със св. Силуан, който има откровението и опита от богосъзерцанието и там познава всички видове монашески начини на живот: от монашеското общежитие до висшия опит на исихазма. Там придобива и голям опит, благодарение на духовното ръководство на много монаси. Атон се превръща в определящ за целия му живот и му оказва огромно влияние. Това може да се види от книгите му, както и от живото общение с него на тези, които го познават. Впоследствие, зрял и опитен богослов, той се връща в Париж. Старецът посочва различието между академичното богословие и това на исихазма. Във Франция е въвлечен във водовъртежа на църковните спорове около комунистическия режим в Русия и неговите последствия за Църквата. Накрая той пристига в Англия и духовно наставлява хиляди хора, идващи при него от цял свят. Там той и умира. Така, старецът Софроний живее в основните центрове на философската мисъл, култура и интелектуална дейност на 20 в., а също и на православния духовен живот.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Второ – богословието на стареца Софроний се формира като квинтесенция на вътрешния му живот, който винаги е бил едно голямо търсене на Бога: той се удостоява с рядък дар – неутолима духовна жажда.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Още от детство семейната духовна среда, атмосфера на молитвата и общението с Бога му оказват силно влияние. Сам (още тогава) получава от Бога големи дарове. Той описва, как веднъж бавачката му го изнесла на ръце от храма и той видял две светлини: слънчевата и друга, в която познал нетварната светлина. В детството и юношеството му неговият вътрешен свят се отразява в живописта и в напрегнато помнене на смъртта, което го води към източния мистицизъм.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Като художник „… се опитва да изрази вечната красота, тайната на всеки видим предмет. Ето защо изкуството е било силно средство, способно да преодолее границата на настоящата действителност и време и да го поведе към нови хоризонти на битието. Тези художествени опити имат мистичен характер. Той говори за опити на <em>избухване</em> (излизане) от времето и съзерцаване на <em>света на творческото вдъхновение</em>. По-късно това ще му позволи да прокара ясна граница между естествения свят на човешкия интелект и нетварната светлина на Бога”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn11" name="_ftnref11" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[11]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Осъзнал границата между ограничено и безпределно, между обкръжаващата го действителност и вечната истина, старецът получава от Светия Дух дара на помненето на смъртта, предизвикал в него жаждата да отиде отвъд пределите на ограниченото и събудил в него търсенето на вечността. Това го отвежда в студентските му години към източния мистицизъм. „Така неговото изкуство, неговият разум и вътрешно състояние го водят към неутолим стремеж към абстрактното, т. е. към трансцедентното”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn12" name="_ftnref12" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[12]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">След това му се открива Христос в нетварната светлина. Според свидетелството му, през 1924 г. – от Велика събота до вторника на Светлата седмица – той преживява дълбок опит от съзерцаване на нетварната светлина. Тогава той разбира своето голямо онтологично падение: че вечния живот той е търсил извън Христос – в надличностния Абсолют. Това поражда в него дългогодишно покаяние и той се предава на неспирен духовен плач. Покаянието го отвежда в манастира „Св. Пантелеймон” на Атон, а след това в пустинята на Света гора – в „страшната” Каруля, където се посвещава изцяло на обилни сълзи и плач: така живее в човеколюбието и любовта Божии.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Трето – влияние върху езика на богословието на стареца оказват философските течения от времето му, с които се сблъсква в жизнения си път. Отначало в родината си опознава цялото, „определяло християнската вяра, богато наследство на руската култура от 18 и 19 в.”. Живеейки в тази среда, „прочита с голямо въодушевление творенията на Гогол, Тургенев, Толстой, Достоевски и Пушкин”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn13" name="_ftnref13" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[13]</a> Русия в средата на 19 в. „преживява безпрецедентно пробуждане на философската мисъл”. Като цяло главно влияние над руското общество оказва западната философска традиция от Средновековието и от епохата на Просвещението и на романтизма.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn14" name="_ftnref14" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[14]</a>Най-голямо влияние върху стареца от всички философски течения оказват о. Сергий Булгаков – руски емигрант в Париж, който известно време е негов духовен отец, както и Николай Бердяев.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">О. Булгаков произлиза от християнска среда, но преминава през атеизма, марксизма и идеализма, за да се върне впоследствие отново в християнството и така от идеалистичната философия да отиде към „идеалистичния реализъм на Православната църква”. Принуден да емигрира в Париж, той става преподавател в Института „Св. Сергий”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn15" name="_ftnref15" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[15]</a> Като има вече познание за текстовете на Отците на Църквата, се запознава с възгледите и на западните философи: Кант, Фихте, Хегел, Шелинг, а също и на Соловьов и на отец Павел Флоренски. Богословието на Булгаков повлиява на триадологията на стареца Софроний, на неговото учение за кеносиса, за божествената Евхаристия, върху христологията и антропологията му. Същевременно трябва да подчертаем, че старецът преосмисля възгледите на Булгаков на основа личния си опит. Той, например, говори за кеносиса на Словото не само на Кръста и във Възкресението, но и в божествената Евхаристия. Така старецът Софроний, – ако и да използва елементи от богословието на Булгаков, с огромно внимание, като съзнава погрешността на Булгаковата софиология, се вслушва във възраженията на различните богослови във връзка с възгледите на отец Сергий.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn16" name="_ftnref16" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[16]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Н. Бердяев независимо, че произлиза от средите на военната аристокрация, е бил свободолюбив. Отначало се увлича от идеите на марксизма, но по-късно се разочарова от тях, тъй като философският му идеализъм, вдъхновен от идеите на Кант и Фихте, е несъвместим с материалистическата философия на Маркс. Изоставил марксизма, стига до християнството. Той съчетава разнообразните прояви на руската мисъл през 19 в. и неговите възгледи имат общи черти с възгледите както на славянофилите, така и на западняците.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn17" name="_ftnref17" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[17]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">„Съприкосновението на отец Софроний с Бердяев също оставя следи в неговото богословие”, особено в учението за личността и в терминологията – когато, например, говори за човека като <em>микротеос</em>. Същевременно това влияние над него не трябва и да се преувеличава, защото възгледите на Бердяев за личността, свободата и тварността на човека противоречат на православната аскетична традиция.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn18" name="_ftnref18" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[18]</a> Безспорно е, че старецът Софроний оценява подобни възгледи изключително през призмата на православното подвижничество, дадени му в откровението на Бога и от наставленията на св. Силуан Атонски, които му помагат (в установяването на духовни ориентири).</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Философските възгледи, с които старецът се сблъсква в лицето на тези двама философи и мислители, не могат да дадат отговор на неговите въпроси за молитвения живот, за правилното отношение към Бога, за това, как да се победят страстите и да се стигне до вечността. Именно поради това, той оставя всичко и се отправя на Света гора. Там среща св. Силуан – атонски монах-боговидец, който, въпреки че не е бил запознат с философията, опитно е знаел Бога и е бил богослов по жизнен опит.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn19" name="_ftnref19" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[19]</a> Чрез него той получава отговор на всички въпроси на духовното търсене, присъщо на неговия жаден дух. Св. Силуан дава обяснение на дара за помненето на смъртта, с който старецът се е удостоил. В лицето на св. Силуан старецът Софроний среща опитен богослов и изкусен наставник, на когото се отдава в пълно послушание. Като общува със св. Силуан, той се уверява в истинността на своя опит, придобит в Париж и обогатен от последващите го божествени откровения. Неговият личен опит, изразен в думите: <em>Стой на границата на отчаянието и когато почувстваш, че падаш, отстъпи</em> е потвърден от богооткровени думи, като дадените на св. Силуан: <em>Дръж ума си в ада и не се отчайвай</em>. В лицето на св. Силуан той се сблъсква и с трите основни богословски принципа: на „молитва за целия свят”, на „христоподобно смирение” и на „любов към враговете”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn20" name="_ftnref20" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[20]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Личният опит от богопознанието и духовното ръководство на преп. Силуан по-късно помагат на стареца да даде достойни отговори и наставления на Балфур, за преписката с когото ще стане въпрос в другата глава на книгата. Освен това, старецът успява да оцени богословието на В. Лоски и редица други съвременни нему богослови, занимаващи се с острите въпроси на съвремието. За разлика от тях, той противостои на разнородните философски течения, стъпвайки на основата на онази истина, която познава лично от откровението. Ето защо той говори от позицията на истината, докато други богослови, независимо от прекрасно формулираните свои мисли и постижения, винаги говорят чрез разсъдъка си. Академичните богослови познават текстовете на Отците на Църквата, но не притежават този дълбок жизнен опит, който има старецът Софроний и затова достигат до различни от неговите изводи. Тези различия стават очевидни в книгата на стареца <em>Св. Силуан Атонски</em>, както и в преписката му с Балфур. След завръщането си от Атон в Париж старецът отново влиза в досег с трудовете на Булгаков, Керн, Флоровски, Бердяев, Лоски и Глубоковски. Това още веднъж му помага да постави отчетлива границата между живото опитно богословие, което е познал на Атон, и интелектуалните построения на съвременните нему богослови и философи. Впоследствие неговата мисъл преминава през процес на богословски синтез – старецът Софроний оценява наследството на руското богословие и философия през призмата на своя аскетичен опит. Този синтез откриваме в книгата<em>Старецът Силуан</em>.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn21" name="_ftnref21" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[21]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Старецът създава особено тесни приятелски отношения и с богослова Владимир Лоски. В същото време възгледът за божествената светлина на о. Софроний се отличава от този на Лоски: светлината не е <em>божествен мрак</em>, както пише Лоски. Относно учението за опита от богооставеността – от загубата на божествената благодат – отец Софроний също има мнение, различно от това на Лоски. Той смята, че в православието това не е признак за непременно отпадане в ерес, но може да се яви като определена степен по пътя на аскета към обòжението и в същността си е израз на божествената любов. Ето защо, в опита от богооставеността „се крие животворящата Божия сила”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn22" name="_ftnref22" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[22]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Четвърто, богословието на стареца Софроний терминологично се оформя под влияние на религиозните течения на епохата, в която живее. Той познава три от тези течения. Първо – източният мистицизъм, с който се запознава в течение на седем-осем години, по време на следването си в Москва. Тогава той се стреми да постигне познание за вечността, вярвайки че това е възможно в психологическото изразяване на любовта, носена в Христовите заповеди. Второ – това е западният мистицизъм, който старецът критикува в преписката си с Балфур, който е въодушевен от <em>Тъмната нощ на душата</em> на Йоан от Кръста.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn23" name="_ftnref23" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[23]</a> И третото духовно течение е традицията на безмълвието, която той опознава на Атон и е почувствал в „страшната” Каруля и в келията „Света Троица” – недалеч от манастира „Св. Павел”; традиция, която откриваме в<em>Добротолюбие</em>, преди всичко в живота и учението на св. Григорий Паламà.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Пето, важно е да отбележим, че богословието на стареца Софроний, основано на опита и църковната традиция, напуска рамките на национализма, свойствен на много от съвременните му богослови, защото носи истинския печат на универсалността и на съборността. Още живеещ в Москва – без да познава църковната традиция и увлечен в други духовни търсения – старецът не се ограничава в националистичните рамки, а е открит за <em>широката интелектуална свобода</em>. „Независимо, че е кореняк московчанин, о. Софроний остава чужд на интелектуалните тенденции на <em>московския етос</em>, белязан от романтичните увлечения по „рускостта” на славянофилите и от техните философски принципи”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn24" name="_ftnref24" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[24]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Когато старецът познава духовната свобода, той не може да свие светогледа си до тесните рамки на националните разделения. Поради това и в руския манастир на Атон, и в института „Св. Сергий” в Париж, където става свидетел на църковните настроения и спорове, отец Софроний не взима участие. Старецът не отрича каноничността на Руската патриаршия, чиято власт се оспорва от руските емигранти, но, напротив: гледа на нея като на <em>Църква на живите мъченици</em>. В същото време той „стои далеч от това да споделя славянофилската носталгия и никога не идеализира Светата Рус в качеството ѝ на богословска и идеологическа концепция. Такъв национализъм е чужд на мисленето му, владяно от вселенския мащаб и от личния подвиг. „Той предпочита универсалната истина на светоотеческото предание”, докато много от емигрантите, които споделят славянофилството, гледат на Достоевски като на източник за богословието си”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn25" name="_ftnref25" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[25]</a> Така, по-късно свойственият му широк мироглед с вселенски мащаб го води в каноничната юрисдикция на Вселенската патриаршия.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Плод на придобитото духовно познание е устройството на живота в манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс – познание и опит, които старецът предава на братята и сестрите в манастира.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Той се преселва от Париж в Англия в 1959 г., отначало е в канонично подчинение на Московска патриаршия, а от 1965 г. – на Вселенска патриаршия, по благословението на Московския патриарх. Както пише йером. Николай (Сахаров), „… отец Софроний се опитва да се върне към самите корени на монашеския живот, за да избегне всякакви изопачения в разбирането на общежителното монашество и неговата цел. Той отделя особено внимание на<em>вътрешния подвиг</em>. Вътрешното съвършенство той цени повече, от външното съвършенство на манастирското благоустройство. Преди всичко учението му се съсредоточава върху подвига на ума и сърцето. Като говори за ежедневните детайли и рутината в монашеския бит, той винаги вижда в тях дълбоко богословско значение”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn26" name="_ftnref26" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[26]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В учредения от него монашески устав за монасите, дошли от различни страни и говорещи различни езици, личи стремежът му да развива вътрешното монашество и сърдечното покаяние – живот в умно-сърдечна молитва. Основа на неговия манастир са божествената Литургия и ежедневните служби, свързани с Иисусовата молитва, която протича „под формата на общо богослужение с призоваване на името Божие и което продължава до четири часа на ден”. С тази традиция той се среща на Света гора – в атонските скитове, в живота на св. Никодим Светогорец и в манастира на св. Паисий (Величковски)”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn27" name="_ftnref27" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[27]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Изучавайки живота на стареца Софроний, откриваме, че е „… белязан от живия диалог между такива различни области на мисълта, като съвременната философия, светоотеческата традиция и отражението на неговия личен мистичен опит”. По такъв начин неговото богословие е синтез от „съвременния западен свят, руския богословски елит в Париж, с неговото най-висше интелектуално ниво, … и атонското монашество, чийто корени се простират дълбоко в светоотеческото предание”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn28" name="_ftnref28" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[28]</a> Синтезът е резултат от познаване на западното богословие и традиция, но главен източник на богословието на стареца е преди всичко неговото лично познаване на Бога в нетварната светлина.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Обобщавайки богословския път на стареца Софроний можем да твърдим, че той е започнал с усвояването на принципите на своята епоха, а впоследствие се издига към висините на духовния живот и богословие. Започвайки с проста вяра, той достига до онези степени на духа, където човекът се докосва до вечността, като преживява тази вечност с цялото си същество. От философията той се издига до богословието на откровението. След запознанството си с философите, той опознава боговидците; след безличния източен мистицизъм, придобива опита на исихазма; а след преминаването на предела на църковността достига до съборността на Църквата. Без съмнение, пътят му е свързан с вътрешно преобразяване и прераждане.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;"><em>Богословският принос на стареца Софроний</em></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Другият послушник на стареца – архимандрит Захариас (Захару), във <em>Въведение в богословието на стареца Софроний</em><a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn29" name="_ftnref29" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[29]</a> най-ярко описва богословието на стареца като преди всичко систематизира и анализира постепенното натрупване на богосъзерцателния опит на стареца.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Книгата е разделена на осем глави, които описват осемте основни принципа в богословието на стареца, показвайки дълбокия му характер. Ще преразкажем вкратце съдържанието на тези глави, за да покажем огромната ценност на богословието на о. Софроний.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Първата глава анализира „значението на ипостасното начало и възможността за неговата реализация”. Авторът започва анализа с обръщане към триединството на Бога и отношенията между Трите Ипостаси и след това ги проектира върху човека, който е образ на Словото. Във взаимното проникване на Трите Ипостаси старецът Софроний вижда<em>свойството на божественото смирение на Ипостасите</em>. Следователно, според него, човекът, който е създаден по образ Божи, има вътрешното призвание и стремеж към познаването на истинския Бог – като свой първообраз при сътворението, а също така и притежава способността да вмести в себе си божествения живот. Естествено, този път крие опасността да се изпадне в заблуда и да се търси Бога не в лицето на Христос (защото другите Ипостаси се познават чрез Христос), а в надличностния Абсолют.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Във втората глава става въпрос за кеносиса на Словото – Второто Лице на Светата Троица, Което става човек, като възприема греховността и смъртността на човешката природа. Той говори също за кеносиса, който трябва да преживее всеки християнин в подвига по опазването на Христовите заповеди и придобиването на любов до степен на забравяне (букв. намразване – αυτομίσους) за себе си, по примера на Христос.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В трета глава е изложено учението на стареца за величието на човека – създаден по образ на Бога, и за неговата нищожност, отразила се в падението, смъртта и живота в страстите. Така изложението води към факта на смъртта, дара на паметта за смъртта и преодоляването на самата смърт, плача и сълзите.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Четвърта глава анализира учението на стареца за тайния път към спасението и описва как той преживява, пише и говори за слизането на божествената благодат, за нейната загуба и за възвръщането ѝ. Този опит дава познание за Христовия път.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В пета глава читателят научава за учението на стареца за монашеския път, който е представен като дар от Светия Дух, и за монашеските обети: послушание, девство (целомъдрие) и нестяжание (доброволна бедност), а също и за духовното ръководство, което служи за примирение на човека с Бога.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В шестата глава е описано учението на стареца за православния исихазъм – за Иисусовата молитва, за практикуването на тази молитва, за умното безмълвие, което се явява като средоточие на православния исихазъм, и за освобождаването на човека от въображението.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Седма глава анализира прехода на християнина и монаха от психологично към онтологично ниво. Тук става въпрос за покаянието, което започва на психологично, на чувствено равнище, и за онтологичното прераждане на човека, водещо до съзерцаване на нетварната светлина. Излага се учението на стареца за аскетичното и божественото смирение и за онтологичното съдържание на личността.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">И накрая, в осма глава се говори за учението на стареца за молитвата като път към спасението и като лично общение, за молитвата за целия свят, която както нищо друго разкрива личното начало в човека, и за любовта към враговете, като критерий за истинност на духовния опит.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В епилога се анализира основният принцип на св. Силуан Атонски, който служи за основен жизнен принцип и на стареца Софроний: <em>Дръж ума си в ада и не се отчайвай</em>. Авторът говори за изключителното и съвършено покаяние, състоящо се в пребиваване на ума в ада и за дара на надеждата в Бога, прогонваща отчаянието и безнадеждността.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Книгата на архимандрит Захариас разкрива смисъла на богословието на стареца Софроний, което е личен жизнен опит. Тя показва, че съдържанието на богословието на о. Софроний отразява действието на Светия Дух и разкрива онези начала, от които израства личността на стареца и неговото богословие. В предисловието си о. Захариас пише, че старецът Софроний е „украсен с много големи дарове на Светия Дух. Най-голямо впечатление прави словото Божие, което той е „уловил” в своята молитва и на практика е носил в своето сърце. Той е бил човек на Словото. Всяко съприкосновение с него е жизнено откровение и съзерцание; и най-обикновеното негово слово изпълва с благодат тези, които се приближават към него. Той се моли дълго и с усърдие за страдащите и още повече се радва, когато неговите думи и молитви по чудесен начин преобразяват техните сърца. Подвизава се, за да облекчи тяхната болка и отдава себе си изцяло, докрай, за да служи на най-голямото и най-важно чудо в преходния ни живот: „единението на човешкото битие с Духа на живия и вечен Бог”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn30" name="_ftnref30" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[30]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">От изложеното по-горе е невъзможно да си създадем пълна представа за стареца Софроний, за неговото богословие и за начина, по който се отнасял към хората, които прииждали при него от целия свят. Самият той владее четири езика (руски, френски, гръцки и английски), притежава огромен духовен опит и може отлично да разбере инославни и иноверни, атеисти и вярващи, благочестиви и неблагочестиви, млади и стари, миряни и клирици, светски хора и монаси. Но идва време и това духовно слънце трябвало да залезе или, по-точно, да изгрее в Царството Божие, което старецът познава от нееднократните му явявания. Той почива, така както е учил, молил се е и е служил.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Когато усеща приближаването на своя край, той казва: „Аз всичко казах на Бога. Завърших всичко, което трябваше да свърша. Сега ми е време да си тръгна”. Старецът изпраща писмо до Вселенския патр. Вартоломей, в канонично подчинение към когото е неговият манастир, и го моли за неговите молитви, за да се отправи „към желаната светлина на Христовото Възкресение”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn31" name="_ftnref31" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[31]</a> Това показва църковния му начин на мислене. Малко преди смъртта си казва: „Не мога да чакам повече”. Предава своите наставления на братята и сестрите в манастира, обръща се към тях с последни поучения и с всички се прощава. Скръства ръце и остава в постелята си да се моли и да се готви за среща с желания Христос.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Когато го гледах в гроба, на последованието за новопреставен, забелязах, че той изглежда точно така, както и по време на молитва и особено по време на св. Литургия, или както когато произнася поучения и разкрива тайната на Царството Божие. И това показва достигнатото от него единство между теорията и практиката, между пустинята и общението, между божествената Литургия и свещеното безмълвие, мълчанието и поведението в обществото, живота и смъртта. Неговите ръце бяха с янтарен цвят и от тях сякаш излизаше светлина, те сякаш благославяха – като на йерей извършващ св. Литургия. Той влезе от ръкотворния храм в неръкотворния, от сътворената Църква – в нетварната. И от там той ни благославя, моли се за нас и ни очаква.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В Америка задават на отец Захариас следния въпрос: „Отче, не бихте ли могъл да ни кажете нещо за последните дни на отец Софроний?”. Отговорът на отец Захариас разкрива последните моменти от земния живот на стареца Софроний, които той бил запечатал за цял живот. Ще ги приведем тук, защото те хвърлят обилна светлина върху много неща:</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">„Не зная, какво да кажа. Беше ни толкова леко да се срещаме! Аз имах ключ за неговия дом. Можех да отида там по всяко време – и денем, и нощем. Ако трябваше да го попитам нещо, а той спеше, единственото, което трябваше да направя, е да поклатя леко неговия стол и той отваряше очи и казваше: „Какво?” – и за един миг аз получавах слово, което действително изпълваше моето сърце. Беше ни много леко да се срещаме с него, но никога не забравяхме, че той се различаваше от нас, че беше<em>човек Божи</em> – с цялото си същество той беше потопен в Бога.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Той беше много почтителен: когато беседваше с мен, независимо дали на гръцки или на руски език, никога не се обръщаше на „ти”, но винаги на „вие”. Беше строг с нас, когато забелязваше в нас гордост, защото знаеше, че ако не ни „подчини”, ние сме обречени на духовен провал. Едновременно с това той много ни обичаше и беше много ласкав. Отивахме при него и го<em>уморявахме</em>, особено аз, защото бях много разговорлив и имах винаги много въпроси. Заедно със сестра Х. го уморявахме най-много от всички. Отец Софроний я наричаше „планина от въпроси”, а друга сестра ми каза: „Ето защо сега тя стана планина от отговори!”. Когато много се уморяваше, за да ни даде да разберем, че се е уморил, произнасяше една прекрасна фраза на руски: „Разрешете ми да Ви благодаря и с чувство на удовлетвореност да се оттегля”.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Отидох да го посетя две седмици преди смъртта му. В това време изграждахме крипта за погребение на монаси и, разбира се, отец Софроний трябваше да бъде там първи. Стените и покривът бяха готови, но под краката ни бе гола земя – нямаше под. Когато ме изпращаше до вратата, той погледна криптата и попита: „Колко време е необходимо, за да я завършите?”. Отговорих: „Предполагам, отче, още две седмици”. Той ми отговори: „Трудно ми е да чакам дори един час: аз всичко казах на Господа! Сега трябва да тръгвам”. Това сигурно е прекрасно – да чувстваш в сърцето си, че си казал всичко на Господа – до края, и че всичко това пребивава във вечността и си готов да си тръгнеш. А аз имам усещането, че никога не съм говорил с Господа.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Приблизително седмица преди смъртта му аз отново го посетих. Той лежеше в кревата, въпреки че по-рано винаги седеше в кресло. Каза ми: „Написахте ли книгата, която Ви помолих да напишете?” (Старецът ме беше помолил да напиша книга, която успях да издам едва миналото лято). Казах му, че съм написал две глави и преразказах съдържанието им. Той ми каза: „Трябва да ги поставите в началото. След което добави: ще Ви кажа четирите основни принципа на моята теория за личността”. Изложи ми накратко своята теория за <em>личното начало</em>, както той го наричаше. По обем, тези четири принципа заемаха около страница от книгата, но те станаха неин крайъгълен камък. И той ми каза, как трябва да продължа, за да напиша книгата. Четири дни преди смъртта си затвори очи и повече не разговаря с нас. Лицето му беше светло и съсредоточено, в никакъв случай не предизвикваше жалост: то имаше изражение като при извършване на св. Литургия. Никой не го посещаваше освен отец Кирил, аз, отец Николай и отец Серафим. Две или три седмици преди да почине, той извика всички – всички братя, един след друг да дойдат и да поседят с него около час в кухнята за последна беседа. Но ние четиримата имахме ключове от вратата му и ходехме да го посещаваме на всеки няколко часа. Влизахме и казвахме: „Благослови, отче”. Той не отваряше очи и не казваше нито дума, но вдигаше ръка и ни благославяше мълчаливо и аз разбрах, че си отива. Лично аз не исках да го задържам. По-рано се молих Бог да продължи неговата старост, както се казва в литургията на св. Василий Велики „Старостта подкрепи”. Но през тези дни видях, че той си отива и започнах да казвам така: „Господи, дарувай на Твоя раб свободен вход в Твоето Царство”. Аз се молих с думите на св. апостол Петър от неговото Второ послание.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn32" name="_ftnref32" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[32]</a> Постоянно казвах: „Боже, дарувай свободен вход на Твоя раб и упокой душата му с отците му” – и изброявах всички, които са се подвизавали с него на Света гора и които знаех, като започвах със св. Силуан и сетне всички останали.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">В последния ден отидох да го посетя в шест сутринта. Беше неделя, аз отслужих ранна св. Литургия, а отец Кирил с другите свещеници трябваше да извърши късна (от практични съображения в неделя в манастира се извършват две литургии). Разбрах, че старецът ще ни остави в този ден. Аз отидох и започнах службата: часовете започваха в седем сутринта и след тях следваше Литургията. По време на Литургията произнесох само молитвата на възношението, защото при нас в манастира те обикновено се четат на глас; покрай останалото, моята постоянна молитва беше: „Господи, дарувай на Твоя раб свободен вход в Твоето Царство”. И тази св. Литургия наистина се отличаваше от всички други. В момента , в който казвах „Светинята е за светите”, в олтара влезе отец Кирил. Ние се погледнахме един друг, и… разбрах, че отец Софроний си е отишъл от този свят. Попитах, кога точно се представи пред Господа и се изясни, че това е станало по времето, когато съм чел св. Евангелие. Приближих се, понеже отец Кирил искаше да говори с мен. Той ми каза: „Причастете се, причастете вярващите, а след това им съобщете вестта за отец Софроний и извършете първото Трисвятое; аз ще направя същото по време на втората св. Литургия”. Така, аз разделих Агнеца и се причастих, причастих също вярващите и завърших св. Литургия (не зная как издържах). След това влязох в олтара и казах на народа: „Възлюбени братя, Христос Бог наш е знамение Божие за всички родове на нашето време, защото в Неговите думи намираме спасение и разрешение на всички наши трудности. Но и светците Божии също са знамение за своето поколение. Такъв старец ни даде Бог в лицето на отец Софроний. В неговите думи намирахме разрешение на нашите трудности. И сега трябва да направим това, което ни учи св. Литургия: <em>да въздадем благодарение</em> и <em>да молим</em>, и да <em>умоляваме</em>. Нека заедно да въздадем благодарение Богу, Който ни даде такъв старец и нека се помолим за упокоение на неговата душа. Благословен Бог наш…” – и започнах Трисвятоето.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Положихме стареца Софроний в храма за четири дни, понеже криптата не беше още готова и гробницата му не беше построена. Ние го оставихме непокрит за четири дни в храма и постоянно четях св. Евангелие така, както е прието за йерей. Четяхме св. Евангелието, Трисвятое и други молитви, провеждахме служби, св. Литургия, а той бе там, сред храма, в продължение на четири дни. (И в храма беше такава прекрасна и благодатна атмосфера – действително, като на Пасха!) Никой не показа признаци на истерия, всички вдъхновено се молеха. Имам приятел – архимандрит, който идваше в манастира всяка година и прекарваше в него няколко седмици, отец Иеротей (Влахос), който бе написал книгата <em>Една нощ в пустинята на Света гора</em>. Сега той е митрополит. Той пристигна веднага, след като разбра, че отец Софроний се е преставил в Господа. Веднага почувства царящата атмосфера и ми каза: „Ако отец Софроний не е светец, то светци въобще няма!”. Случи се, че при нас дойдоха няколко монаси от Света гора, които искаха да посетят стареца Софроний, но не успяха да го заварят между живите. Отец Тихон от манастира Симонопетра беше един от тях.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Гърците, които идваха в Англия за лечение, имаха такъв обичай: първо идваха в манастира, за да им прочете отец Софроний молитва. Има много случаи на изцеление по неговите молитви. Всички са длъжни да разказват за тези неща, които са станали по молитвите на стареца. Тъкмо от тези хора, двама от благодарност построиха в Гърция храм, посветен на св. Силуан Атонски. На втория или третия ден след смъртта на отец Софроний пристигна семейство с тринадесетгодишно момченце. Беше с рак на мозъка и трябваше да му направят операция на следващия ден. Отец Тихон от Симонопетра дойде при мен и каза: „Тези хора са много огорчени, дойдоха, но не завариха стареца Софроний. Няма ли да прочетеш няколко молитви за момчето?”. Отговорих: „Хайде да отидем заедно. Ти ще ми бъдеш четец. Ще прочетем молитвите на друго място, в друг параклис”. Отидохме и прочетохме молитвите за момчето и накрая отец Тихон каза: „Знаеш ли, защо не предложиш на хората да прекарат момчето под саркофага с тялото на отец Софроний? Ще се изцери. Като четем молитви сега, само губим време”. Казах му, че не мога да направя това, защото хората ще кажат, че отец Софроний едва се е упокоил в Господа, а ние вече се опитваме да го канонизираме. „Направи го ти! – му казах. – Ти си светогорски монах, на теб никой нищо няма да ти каже”. Отец Тихон взе момченцето за ръка и му каза да мине под ковчега с тялото на отец Софроний. На следващия ден момченцето беше оперирано, но лекарите не откриха нищо. Затвориха му черепната кутия и казаха: „Невярна диагноза. Това сигурно е било флегмон”. Случи се така, че това момченце беше съпровождано и от лекар от Гърция, който носеше със себе си рентгеновите снимки на детето от изследванията, на които се виждаше рака. Този лекар им каза: „Ние много добре знаем, какво означава тази „невярна диагноза”. На следващата неделя цялото семейство на момченцето, – а те бяха от Солун, – дойде в манастира, за да благодари на гроба на стареца Софроний. Момчето порасна, днес то е на двадесет и една и здравето му е отлично. Когато те дойдоха на следващата неделя, намериха в средата на храма ковчега с тялото на майка Елисавета – най-възрастната монахиня в манастира. Тя беше на сто и една години. Тя почина точно тринадесет дни след стареца Софроний. Семейството каза: „Всеки път, когато идваме тук, намираме в средата на храма някой починал”.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Това са няколко събития от последните дни на отец Софроний. Никога в живота си не съм бил така откровен, както с вас тези дни. Простете за това. Въпреки че нашият възлюбен епископ ме предупреди, че при него има очарователни клирици, които ще ме предразположат към откровеност, не взех никакви предпазни мерки срещу това”.<a href="http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,21331/view,article/#_ftn33" name="_ftnref33" style="color: #003300; text-decoration: none;" title="">[33]</a></span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial" , "helvetica" , sans-serif; font-size: 12pt;">Животът на стареца Софроний беше чудо Божие и доказателство за Неговото съществуване. А успението на стареца бе славно и достойно за неговия светъл живот. Това се потвърждава и от случилото се чудо.</span></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<em style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt; line-height: 19.2px;"> </em></div>
<div style="background-color: #eeeeee; font-family: 'Lucida Grande', Geneva, Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; line-height: 19.2px; margin-bottom: 15px; text-align: justify;">
<em style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt; line-height: 19.2px;">Превод: Венцислав Каравълчев</em><br />
<em style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt; line-height: 19.2px;"><br /></em>
<em style="font-family: arial, helvetica, sans-serif; font-size: 12pt; line-height: 19.2px;"> Източник: http://predanie.dveri.bg/</em></div>
</div>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-5818793685220362522015-07-22T04:37:00.000-07:002015-10-27T06:17:20.791-07:00<span style="background-color: white; color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif; font-size: 20.3999996185303px; line-height: 30px;"> </span><br />
<h2>
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;"><span style="font-size: 20.3999996185303px;"> </span><span style="font-size: large;"> </span><span style="font-size: x-large;">15 кратки поучения от старец Софроний</span></span></span></h2>
<span style="background-color: white; color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif; font-size: 20.3999996185303px; line-height: 30px;"> </span><br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMPOBMG_xO9LtpP6kUoPu2nidesHaxVJgpRsM5CI6DdGr7d1ZrSwI7aO21rYPTs7dbaEw_00375H-LuBBOqd8FpApLQraMOV6dSCn_4oqab25KI1LhKKYpOHwfMZ-zBC37eXmyNIGGMHGb/s1600/11012830_10208000235503644_3441987632223369670_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMPOBMG_xO9LtpP6kUoPu2nidesHaxVJgpRsM5CI6DdGr7d1ZrSwI7aO21rYPTs7dbaEw_00375H-LuBBOqd8FpApLQraMOV6dSCn_4oqab25KI1LhKKYpOHwfMZ-zBC37eXmyNIGGMHGb/s320/11012830_10208000235503644_3441987632223369670_n.jpg" width="225" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="font-size: 20.3999996185303px; line-height: 30px;"><br /></span></span>
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="font-size: 20.3999996185303px; line-height: 30px;"><br /></span></span>
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="font-size: 20.3999996185303px; line-height: 30px;"><br /></span></span>
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="font-size: 20.3999996185303px; line-height: 30px;"><br /></span></span>
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">В зависимост от това как живее човек, се изменят и външните обстоятелства в неговия живот. Понякога заради нашите вътрешни грешки или, обратно, с цел изправление, и външните условия на живот се променят към по-лошо или по-добро...</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Преди да извършим нещо е необходимо да изчакаме Господ да ни даде сили за това. Например имаме желание да отидем на Света Гора, но нямаме сили за тази стъпка, тогава дори и да го направим, няма да получим никаква полза.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Ако Бог очаква нещо от нас, Той ни дава и енергия, и благодат, и сила да го извършим.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Храната дава енергия на тялото. Ние се нуждаем от нея, за да се трудим и да имаме сили за молитва. В молещия се човек храната се преобразува в духовна енергия. В тези, които се молят малко, излишната енергия от храната се преобразува в страст и чревоугодие.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Ако някой се изкушава при общуването си с нас, за предпочитане е да се отстраним от него.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Дързостта често бива всеизгарящ огън. Затова е необходима простота, а не дързост.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Ако искаш да погубиш някого, кажи му, че има прекрасен глас или го похвали за някаква негова добродетел.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Дори съвършените претърпяват вреда, когато слушат похвали.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">*** </span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Длъжни сме да уважаваме свободата на другия човек. Това, което става по принуда, няма да пребъде нито във времето, нито във вечността.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Най-главното в нашия живот е да се стремим да получим благодатта на Светия Дух. Тя променя нашия живот (преди всичко вътрешния, а не външния). Ще живеем в същия дом, в същата обстановка и със същите хора, но нашият живот вече ще бъде друг. Но това е възможно само при определени условия: ако намерим време да се молим пламенно, със сълзи на очите. Още от сутринта да изпросваме Божието благословение, за да може молитвеното настроение да направлява целия ни ден.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Животът без Христа е безвкусен, тъжен и безпросветен.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Можем да обикнем другите чрез молитвата си за тях. За да разберем какво преживява другият човек, следва да се молим за него от цялото си сърце. Тогава можем да видим и неговите нужди, и да потърсим начин да ги облекчим.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">По-добре е да изберем малък духовен труд, но с мир в сърцето, отколкото да се стремим към велики трудове и с това да загубим сърдечния си мир.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">По-добре да бъдем на по-ниско духовно ниво, но с мир в душата, отколкото на по-високо ниво със смущения.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">***</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;">Човекът, който търси Бога, след упокоението си и изхода от своята физическа телесна обвивка, подобно на изстрелването на космически кораб, ще се извиси с мощен порив към Бога. Ако човек постоянно се стреми към Бога, то и след смъртта си, като ракета, ще се понесе към Бога.</span></span><br />
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;"><span style="background-color: white;"></span>
</span></span>
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;"><br /></span></span>
<span style="color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif;"><span style="line-height: 30px;"> превод: Мартин Димитров</span></span><br />
<h2>
<span style="background-color: white; color: #02576b; font-family: Tahoma, sans-serif; font-size: small; line-height: 30px;"> </span></h2>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-68585619856699683642013-12-01T02:54:00.002-08:002013-12-01T02:56:43.996-08:00Свети Силуан Атонски за разликата между християнската любов и човешката справедливост<br />
<br />
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<span style="font-family: verdana,geneva;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAVEHuf8NgWecUe-adSUgzf7s8jU5NU_MrzpC-Z5A2F2RUX56iKz_8HEQC5YIq4nqG2vz-xQdBtYz86dD6bebbQtj3U4hSJIQPGJdf8BWNltxvNIMO_AP0WBoFC3546bwxd0ruSGk_TwdQ/s1600/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86+%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D1%83%D0%B0%D0%BD.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAVEHuf8NgWecUe-adSUgzf7s8jU5NU_MrzpC-Z5A2F2RUX56iKz_8HEQC5YIq4nqG2vz-xQdBtYz86dD6bebbQtj3U4hSJIQPGJdf8BWNltxvNIMO_AP0WBoFC3546bwxd0ruSGk_TwdQ/s320/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86+%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D1%83%D0%B0%D0%BD.jpg" width="146" /></a></span></div>
<br />
<span style="font-family: verdana,geneva;">За повечето хора е
свойствено да имат юридическо разбиране за справедливостта. Поемането
на отговорност за чуждата вина се отхвърля от тях като нещо
несправедливо. </span><span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Това
не се вписва в тяхното юридическо съзнание. Но духът на Христовата
любов говори иначе. В духа на тази любов споделянето на отговорността за
вината с този, когото обичаме, и дори понасянето й в цялата й мяра, не
само че не е чуждо, но е и до край естествено. Освен това, в понасянето
на чуждата вина се изявява истинността на любовта и се постига нейното
осъзнаване.</span>
<span style="font-family: verdana,geneva;">Ако се ползваме само от услаждащата ни се
страна на любовта, тогава къде е мъдростта? Но когато приемаме върху
себе си доброволно вината и трудностите на любимия, тогава любовта
достига своето пълно съвършенство. </span></div>
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Мнозина или не могат, или не искат да разберат, нито да понесат доброволно последствията от първородния грях на Адам. Те казват:</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">„Адам
и Ева са яли забранения плод, аз какво съм виновен? Аз съм готов да
отговарям за моите грехове, но само за своите лични, но в никакъв случай
за чуждите“. И човекът не разбира, че с такова движение на сърцето си,
той самият повтаря греха на Праотеца, който вече става негов личен грях и
падение. Адам се отрекъл от отговорността, като прехвърлил вината върху
Ева и Бога, Който бил му дал тази жена, и с това разрушил единството на
Човечеството и неговото единение с Бога. Така и ние, всеки път, когато
отказваме да носим вина за общото зло, за делата на своите ближни,
повтаряме същия грях и с това разрушаваме единството на Човечеството.
Господ попитал Адам преди Ева. И да се замислим, ако той не беше се
оправдал, но бе взел върху себе си отговорността за техния общ грях, то
съдбата на света би била различна, както тя би се променила, ако и ние
понесем върху себе си тежестта на вината на ближните.</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Всеки
човек може да каже много в свое оправдание за всяка своя постъпка , но
ако той внимателно погледне в сърцето си, ще види, че зад оправданието
се крие лукавство.</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Човек
се оправдава първо, защото не иска да признае себе си, макар и
частично, виновен за злото в света, оправдава се, защото не осъзнава
себе си като надарен с богоподобна свобода, а се възприема само като
явление, като вещ от този свят и с това става зависим от него. В подобно
мислене има нещо много робско и затова оправдаването е робско дело, а
не богосиновно.</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Ние
не сме виждали в блажения Старец склонност към самооправдаване. Но е
странно, че подобен род действия, т.е. приемането на вината върху себе
си и търсенето на прошка, се представя от мнозина като нещо робско.
Колко голяма е разликата в мисленето между синовете на Христовия Дух и
недуховните хора.</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">На
недуховния му се струва невероятно, че целият човешки свят може да бъде
възприет като едно цялостно битие, което се включва в личното битие на
всеки човек, без да се изключват другите хора. Цялата съвкупност на
общочовешкото битие, според смисъла на втората заповед: „Възлюби ближния
като себе си“, може и трябва да се включи в собственото лично битие.</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Тогава всяко зло, което става в света, ще бъде възприемано не като нещо странично, но и като нещо собствено.</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Ако
всяка човешка личност-ипостас, създадена по образа на абсолютните
Божествени Ипостаси, е способна да вмести напълно в себе си цялото
човешко битие, както всяка Божествена Ипостас се явява носител на цялата
пълнота на Божието битие, като такъв е и дълбокият смисъл на втората
заповед, то и всеки започва борбата със злото, космическото зло, първо
от самия себе си.</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Самият
Старец винаги е говорел само за Божията любов и никога за
справедливостта, но ние нарочно започвахме да го питаме по този въпрос.
Той приблизително казваше така:</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">„Не
бива да се казва за Бог, че е несправедлив, т.е. че в Него има
несправедливост, но не бива да се казва и че Той е справедлив в онзи
смисъл, с който ние разбираме справедливостта. Свети Исаак Сириец казва:
„не дръзвай да наричаш Бога справедлив, понеже каква е тази
справедливост – ние сме съгрешили, а Той предаде Единородния Си Син на
кръст?“. А към това, което казва св. Исаак може да се добави: ние
съгрешихме, а Бог е поставил светите ангели на служба за нашето
спасение. Но ангелите, понеже са изпълнени с любов, сами желаят да ни
служат и в това служение приемат скърби върху себе си. Ето, и
неразумните животни и цялото останало творение, Господ ги предаде на
закона за тлението, защото не им прилягаше да останат свободни от този
закон, когато човекът, заради когото цялото творение е създадено, поради
собствения си грях стана роб на тлението. Тъй че някои доброволно, а
някои и не доброволно, но „всички твари стенат и се мъчат до сега“,
според думите на Апостола (Рим. 8:20-22), като състрадават на човека. И
това не е според закона на справедливостта, но според закона на
любовта“.</span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Христовата
любов като Божия сила, като дар на Светия Дух, Единият, Който действа
във всички хора, онтологично съединява всички в една цялост. Този, който
обича, възприема живота на любимия. Този, който обича Бога се включва в
живота на Божеството; този, който обича брата си, включва в своето
ипостасно битие живота на брата си; този, който обича целия свят,
обгръща с духа си целия свят. </span></div>
<span style="font-family: verdana,geneva;"> </span><br />
<div align="justify">
<span style="font-family: verdana,geneva;">Тази
велика молитва за света, с която се молеше великият блажен Старец
Силуан, води именно до такова възприемане, по-добре казано, към
осъзнаване на онтологическото единство на собственото лично битие с
общочовешкото битие. Можем да се изразим и с езика на съвременните
философи, че ако нашето чувствено възприятие за някаква вещ (обект) не е
само субективен психически акт, отделен от обективното битие на самата
вещ, но е самата тази вещ, която със своето реално действие влиза в
нашето съзнание, с което се установява единство в битието, то колко
повече трябва да говорим за единство на битието там, където действа
единната, всичко пронизваща Божествена благодат на Светия Дух – Творецът
на всичко.</span></div>
<div align="justify">
<br /></div>
<div align="justify">
<span style="color: maroon; font-family: verdana,geneva;"><i>Из "Старец Силуан Атонски", превод от руски: Мартин Димитров </i></span></div>
<div align="justify">
<br /></div>
<div align="justify">
<span style="color: maroon; font-family: verdana,geneva;"><i> Източник: <a href="http://www.blogger.com/%20http://sveticarboris.net/" target="_blank"> http://www.sveticarboris.net</a></i></span></div>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-68739824806497718042013-06-10T10:47:00.000-07:002016-04-21T09:31:38.400-07:00В последните времена спасението ще бъде съпроводено с големи скърби<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhqDEBj1kfL620gNo5WeqtwCjyGx20-HUo4DIEpNodYWweoz9YL0lUsgFefp1vMeCWEfzXZ857WBTl3ma9ZTx5aIIKjS0DgO0uWNbYYbQP5Inhok_u7Jul54pPvQNiDeqetphp_k3xBjHs0/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhqDEBj1kfL620gNo5WeqtwCjyGx20-HUo4DIEpNodYWweoz9YL0lUsgFefp1vMeCWEfzXZ857WBTl3ma9ZTx5aIIKjS0DgO0uWNbYYbQP5Inhok_u7Jul54pPvQNiDeqetphp_k3xBjHs0/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80.jpg" width="320" /></a></div>
<span id="goog_420493775"><span id="goog_698947788"></span><span id="goog_698947789"></span></span><span id="goog_420493776"></span><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:WordDocument>
<w:View>Normal</w:View>
<w:Zoom>0</w:Zoom>
<w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone>
<w:PunctuationKerning/>
<w:ValidateAgainstSchemas/>
<w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid>
<w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent>
<w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText>
<w:Compatibility>
<w:BreakWrappedTables/>
<w:SnapToGridInCell/>
<w:WrapTextWithPunct/>
<w:UseAsianBreakRules/>
<w:DontGrowAutofit/>
</w:Compatibility>
<w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel>
</w:WordDocument>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156">
</w:LatentStyles>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]>
<style>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
</style>
<![endif]-->
<br />
<h3 class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"> </span></h3>
<h3 class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"> </span></h3>
<h3 class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;">Из словата<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>на архимандрит Софроний Сахаров записани от
различни атонски монаси. </span></h3>
<h3 class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"> </span></h3>
<h3 class="MsoNormal">
<!--[if gte mso 9]><xml>
<w:WordDocument>
<w:View>Normal</w:View>
<w:Zoom>0</w:Zoom>
<w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone>
<w:PunctuationKerning/>
<w:ValidateAgainstSchemas/>
<w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid>
<w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent>
<w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText>
<w:Compatibility>
<w:BreakWrappedTables/>
<w:SnapToGridInCell/>
<w:WrapTextWithPunct/>
<w:UseAsianBreakRules/>
<w:DontGrowAutofit/>
</w:Compatibility>
<w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel>
</w:WordDocument>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156">
</w:LatentStyles>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]>
<style>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
</style>
<![endif]-->
</h3>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„ Аз не съм грък и не съм руснак, аз съм
светогорец.”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;">„ Шейсет години нося расо, но
когато видя православен християнин или някакъв друг човек, скланям главата си
ниско пред него”. / С това старецът искаше да каже, че чувства себе си
недостоен/</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„ Богословието – това е съдържанието на нашите
молитви”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;">„ Отците от 4в. са ни оставили
някои пророчества, според които в последните времена спасението ще бъде
съпроводено с големи скърби.”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span> </span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;">„ Трябва да имаме решимост да преодоляваме
изкушения сравними със скърбите на първите християни. Всички свидетели на
Христовото Възкресение са били мъчени. Ние трябва да сме готови да претърпим
всякакви трудности.”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„ Огромно зло на човечеството днес нанася
психологията, защото тази наука не взема под внимание Божественото откровение,
съгласно което човекът е създаден по „образ и подобие Божие””</span><span lang="EN-US" style="font-size: 14.0pt; mso-ansi-language: EN-US;"></span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;">„Всички ние във всеки момент
от нашия живот имаме безусловна необходимост от Божествената благодат, която се
дава на човека чрез болка и усилие. Когато се молим сутрин, вечер, всяка минута
– тогава имаме право да кажем: „Господи, не ме оставяй, помогни ми!”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„Необходимо е да се чете Евангелието – тази с
нищо несравнима книга. Тогава нашият живот ще се съзижда на основите на Словото
Божие. И ние ще започнем да мислим и да вземаме решения в духа на Божествените
заповеди. Колко прекрасно е, когато човек мисли така както Твореца на този
свят.”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"></span>„Когато ние започваме да водим християнски
живот, целият труд, целият наш подвиг е насочен натам, че с любов да
възприемаме даже нашите врагове. В това се заключава и мъченическото
свидетелство на християнина.”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„ Земният живот за нас е ежеминутен Съд Божий.
Ако следваме<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Христовите Заповеди – при
нас идва благодатта на Светия Дух, но когато ги престъпваме /макар и
малко/<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>- Бог ни оставя и ние усещаме
тази оставеност, за която външните даже не знаят. Те не знаят какво е това
богооставеност.” </span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„Човешката душа
– това е образ на Бога. Тя намира покой само когато достигне съвършенство.” </span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„ Ние не мислим, как да променим света със
своите сили. Ние се стремим да получим сила от Бога, така че във всички случаи
да действаме с любов.” </span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„Когато при нас идва благодатта Божия, ние тук вече живеем в измерението на вечността”.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="font-size: 14.0pt;">„ Най-главното в духовния живот<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>- да се стремим да получим благодатта на
Светия Дух. Тя ще измени нашия живот/преди всичко вътрешно, а не външно/. Ние
ще живеем в същата къща, в същата обстановка и със същите хора, но животът ни
ще бъде вече друг.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Но това е възможно
само при определени условия: ако намираме време да се молим пламенно със сълзи
на очи. От сутринта да молим за Божията благословия, така че молитвеното
настроение да определи целият ни ден.”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„<span style="font-size: 14.0pt;">Този, който се отказва от кръста си, не може да бъде
достоен за Господа и да стане Негов ученик. Дълбочината на Божествената Същност
се открива на християнина тогава, когато той е разпънат за своя Спасител.
Кръстът – това е основа на истинското богословие.”</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„Великата трагедия на християните –
невъзможността да се намери духовник. Виновни за това също са и самите миряни,
неготови да се вслушват в словата на своите духовни наставници”. </span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„Животът без Христос е<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>безвкусен, тъжен и безпросветен.” </span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 10.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Източник</span><br />
<h3 class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"> <a href="http://www.agionoros.ru/docs/200.html" target="_blank">agionoros.ru</a></span></h3>
<span style="font-size: 10.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>На руски се публикува за пръв път. Използвани
са материали от книгата. Από την ασκητική καί αγιορείτικη παράδοση. Αγιό Όρος,
2011.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 10.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Превод от руски – Борис Попов.</span><span style="font-size: 14.0pt;"></span></div>
<h3 class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><br /></span></h3>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-72205033612938443092013-05-15T11:53:00.002-07:002015-09-21T06:08:38.823-07:00Митрополит Йеротей Влахос за старец Софроний (Сахаров)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEieBqAaNQmCb5UJ0jI_q0qRmtLI3D2bxhu9mUKzgGqufGOcjuC_7qiMpfDG1MDseLyVLy8x3LaTKZwJdmkKxvyE4l-gI9PeHPt3ULk-sX92mGkkuoqU4tDVklSpowRAzEvGSGznO0zRkfZt/s1600/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D1%81.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEieBqAaNQmCb5UJ0jI_q0qRmtLI3D2bxhu9mUKzgGqufGOcjuC_7qiMpfDG1MDseLyVLy8x3LaTKZwJdmkKxvyE4l-gI9PeHPt3ULk-sX92mGkkuoqU4tDVklSpowRAzEvGSGznO0zRkfZt/s1600/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%BE%D1%81.jpg" width="219" /></a></div>
<!--[if gte mso 9]><xml>
<o:OfficeDocumentSettings>
<o:RelyOnVML/>
<o:AllowPNG/>
</o:OfficeDocumentSettings>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:WordDocument>
<w:View>Normal</w:View>
<w:Zoom>0</w:Zoom>
<w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone>
<w:PunctuationKerning/>
<w:ValidateAgainstSchemas/>
<w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid>
<w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent>
<w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText>
<w:Compatibility>
<w:BreakWrappedTables/>
<w:SnapToGridInCell/>
<w:WrapTextWithPunct/>
<w:UseAsianBreakRules/>
<w:DontGrowAutofit/>
</w:Compatibility>
</w:WordDocument>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156">
</w:LatentStyles>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]>
<style>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
</style>
<![endif]--><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 10.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: "Times New Roman"; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-language: EN-US;">Откъс от книгата на митрополит Йеротей Влахос „Видях човек в Христа”/"Зная един човек в Христа"/,
посветена на живота и учението на старец Софроний (Сахаров)</span><br />
<br />
<span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 10.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: "Times New Roman"; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-language: EN-US;"> </span><!--[if gte mso 9]><xml>
<o:OfficeDocumentSettings>
<o:RelyOnVML/>
<o:AllowPNG/>
</o:OfficeDocumentSettings>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:WordDocument>
<w:View>Normal</w:View>
<w:Zoom>0</w:Zoom>
<w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone>
<w:PunctuationKerning/>
<w:ValidateAgainstSchemas/>
<w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid>
<w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent>
<w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText>
<w:Compatibility>
<w:BreakWrappedTables/>
<w:SnapToGridInCell/>
<w:WrapTextWithPunct/>
<w:UseAsianBreakRules/>
<w:DontGrowAutofit/>
</w:Compatibility>
</w:WordDocument>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156">
</w:LatentStyles>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]>
<style>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
</style>
<![endif]-->
<br />
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify;">
<span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">З<b>апознах
се с приснопаметния старец Софроний Сахаров в Англия през 1976 г. Както всички
вие знаете, всяко лято посещавах в манастира „Св. Йоан Предтеча”, Есекс,
Англия, където приснопаметният старец се подвизаваше и се опитвах да бъда
въведен от него в дълбините на духовния живот, в дълбините на църковния живот.
Естествено не постигнах много неща и това не се дължи на стареца, а на моето
състояние. Старец Софроний действително имаше огромен устрем към Бога, той
постоянно имаше божествено вдъхновение. В тази атмосфера той съчини една
молитва, която указа на тези, които бяха свързани с него, да я четат всяка
сутрин след ставане от сън. Дори казваше, че когато човек всяка сутрин чете
тази молитва, тогава много скоро ще види целия си живот да се променя.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Но преди да продължа с анализа на тази
молитва, като въведение бих искал да кажа няколко думи за тази велик светоотечески образ от наши
дни.</b></span></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Приснопаметният старец Софроний написа няколко
книги, които са широко разпространени и ги четат много хора по целия свят.
Книгата, която е посветена на преп. Силуан, е класическа, и за нея един голям
богослов от наши дни казва: „ такви книги се пишат веднъж на сто години”. Това
е книга, която описва интензивен духовен живот, книга, която е основата на
православния църковен живот, книга, която, бихме казали, е <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>съкратен израз на нашето нептично исихастко
предание, обощение на „Добротолюбието”. Друга книга, която излезе малко преди старец
Софроний да почине, е изклюителната книга със заглавие „Ще видим Бога както си
е”, която човек навярно се затруднява да разбере в нейната дълбочина, ако няма
православни предпоставки.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>В тази книга
старец Софроний излага цялото богословие за виждането на Бога „в нетварната
светлина”, както и предпоставките, чрез които човек може да<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>стигне до тази висота на духовния живот.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Като чете неговите текстове, човек може да установи,
че старец Софроний е богослов на нетварната светлина, както и<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>богословът на ипостаста, защото постоянно
говори за ипостаста на Бога и ипостаста на човека.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Значимото е, че тази книга е негова духовна
автобиография.</span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">Освен<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>тези две книги, той<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>написа и други <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>книга: <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„За молитвата”, „Аскеза и богосъзерцание”, „Неговият
живот (е) моят живот”. Онова, което старецът беше свикнал да казва често, е нещо,
което представлява основа на духовния живот: „Той казваше: „ за да бъде някой
християнин, той трябва да е творец”. Той оприличаваше християнина с твореца.
Известно е, че творците (поети, писатели, художници) имат вдъхновение, имат
любов към това, което правят, техният ум е пълен с идеи, картини и звуци.
Следователно, ден и нощ, когато искат да създадат нещо, те го мислят, цялото им
същество се изпълва от обекта, който ги занимава. Впоследствие творците имат
голям копнеж да изразят това, което са заченали, и силна болка да го формулират
по автентичен начин и по някакъв начин<span style="mso-spacerun: yes;">
</span>чрез същество си раждат своите творби. Когато се опитват да го опишат,
отново чувстват болка, защото разбират, че не са осъществили първоначалната си
цел, не са могли да формулират и изразят целия океан на чувствата и копнежа,
който са имали в себе си.</span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">Такъв
трябва да бъде и така трябва да живее християнинът. Да бъдеш християнин
означава да бъдеш творец, да имаш в себе си копнеж, да имаш, както казваше
светият старец, смъртоносна жажда, смъртоносен устрем към Бога и да не се
примиряваш с компромисите. Защото, след като човекът е (създаден) по образ и
подобие Божие, той има в себе си так нар. ентелехия, ипостасното начало, и по
този начин върви към телоса(края), той иска да се уподоби на Бога, иска това,
което Бог е <i style="mso-bidi-font-style: normal;">по същност</i>, <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>той да стане <i style="mso-bidi-font-style: normal;">по причастие</i>. Той има този устрем и смъртоносна жажда.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Едно от основните учения на старец Софроний,
както обяснява близкият негов ученик и добър негов послушник архим. Захарияс
(Захару), е, че от психологическото равнище, в <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>което за съжаление човекът се ограничава, той трябва
да се издигне на онтологично равнище, което нарича духовно равнище. </span><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></span><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">Когато Адам <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>бил сътворен от Бога, той се намирал в
състояние на боговидение, имал просветление на ума, както казва и св. Йоан
Дамаскин, имал непрестанна вътрешна молитва, която била степен на боговидението.
Той не бил стигнал целта, за която бил сътворен, но във всеки случай приел
началото, за да стигне до съвършеното и неизменно обожение.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Но след престъплението на Адам и Ева човекът
от онтологично-духовно равнище изпаднал в психологическо равнище, в равнището
на сетивата и постоянно се занимава със сетивата, със света на сетивните неща и
чувствата и с психологическите въпроси. Това означава, че<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>човек се интересува от това какво казват
другите за него и се бори да задоволи човешкото мнение и по този начин се мъчи
и бори постоянно с хората. Затова старец Софроний казваше, че сега чрез Божията
благодат човекът трябва да се издигне от психологическо на онтологично-духовното
равнище.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Това се постига чрез покаянието
и особено чрез истинското покаяние.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>В крайна
сметка, трябва да разберем, че грехът не е просто отричане на Бога, не е просто
непослушание спрямо Божията воля, а прекъсване на нашите отношения с Бога и <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>заболяване на всички сили на душата и тялото.</span><span style="background: lime; font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-highlight: lime;"></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; mso-margin-bottom-alt: auto; mso-margin-top-alt: auto; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">Падението и грехът се състоят в противоестественото действие на силите
на душата с последици върху тялото. Затова човек трябва да се завърне в
естественото и свръхестественото движение и действие на силите на душата.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Чрез покаянието, което е действие на Бога и
съдействие на човека, се постига<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>обратното
спрямо греха движение и път, което и издигането на човека от психологическото
равнище, равнището на сетивата, на онтологично-духовно равнище. Това възхождане
се постига по два начина според учението на старец Софроний, както го анализира
архим. Захарияс. Първият начин е аскетическият. Става въпрос за усилието на
човека да пази Божията воля и да се подвизава в своя живот. Това, бихме казали,
е път, който се вдъхновява повече от так нар. психологически фактор.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>С други думи, човекът се подвизава да подчини
своя „дух” на Божия съд и да пази Божиите заповеди.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Той има пред себе си някаква перспектива и
казва „Бог какво иска да правя в моя живот?” и се подвизава да върши това. Това
изразява аскетическия начин на живот. Това е подвигът и <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>усилието човек да пази Божията воля в своя
живот. </span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; mso-margin-bottom-alt: auto; mso-margin-top-alt: auto; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">Вторият начин е харизматичният. С други думи, Светият Дух действа в
човека и тогава човекът в Светия Дух вижда своя вътрешен безпорядък, вижда
страстите, които съществуват в него. Както рентгеновите лъчи пронизват тялото
на човека, <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>откриват вътрешното състояние
на тялото и скритата от погледите на човеците болест, така и много повече
благодатта на светия троичен Бог идва в съществото на човека и тогава се
откривата неговата оскъдност и духовна нищета и той започва да се покайва. В
това състояние човекът осъзнава греха, който е извършил, и бива обзет от
неудържимо покаяние, от неугасима омраза към греха и от устрем към завръщане в
Бога и общение с Него. Това конституира так нар. харизматичен начин на живот. Тоест
човек чувства в себе си действието на Светия Дух и това създава в него духовно
вдъхновение, духовна наслада, любов към Бога, копнеж за среща с Него. Ако това
става в човешките неща, много повече става в духовните неща.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Когато степента на голямата любов към Бога се
намалява, тогава човекът чувства своето греховно състояние и започва отново да
се покайва. Затова, както казваше приснопаметнтият старец, от психологическото
равнище трябва постоянно да се подвизаваме да се изкачим на онтологичното и духовно
равнище.</span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; mso-margin-bottom-alt: auto; mso-margin-top-alt: auto; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">Той самият, както го познавах, беше човек с много дълбоко покаяние, с
много дълбоко самоукоряване, имаше дълбоко усещане за себе си, дори тогава,
когато стигаше до боговидение и виждаше Бога като Светлина. Защото, както казва
авва Доротей, този, който стига до духовното състояние да вижда Бога като
Светлина, той, по думите на пр. Исая, чувства, че е окаян и вижда, че е <i style="mso-bidi-font-style: normal;">прах и пепел,</i> -по думите на Авраам. Този
харизматичен начин на живот живя и старец Софроний. Затова в края на живота си
няколко часа преди душата му да остави тялото, той каза чудесно слово,
т.е.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>достатъчно е човек да живее в този
живот, за да каже дори само едно слово: „Всичко казах на Бога. Свръших това,
което имах да върша. Сега трябва да отмина”. Той имаше такъв копнеж в себе си,
но и такова усещане, че неговото покаяние е стигнало до върха на харизматичното
състояние, че можеше да премине в другия живот, за да срещне Бога и да настъпи
тази среща с рая и вечния живот. </span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; mso-margin-bottom-alt: auto; mso-margin-top-alt: auto; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">Но и в края на живота си, малко преди да почине, направи <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>нещо друго. Той изпрати писмо на Вселенския
патрирах Вартоломей, с което го известяваше, че отпътува към небето, като <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>му благодареше, но и изразяваше своята
признателност за това, което той беше направил за него и неговото братство. В
края на писмото той искаше благословението на патриарха – защото неговият
манастир принадлежи към Вселенската Патриаршия – за да отпътува „към жадуваната
Светлина на Христовото Възкресение”. Един свят човек, който живя в пустинята на
Света Гора с много дълбоко покаяние, който имаше голям опит в молитвата, в края
на живота си почувства нуждата да поиска благословението на своя епископ, на
Вселенския патриарх, за да стигне и да се наслади<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>на жадуваната светлина на Възкресението. </span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; mso-margin-bottom-alt: auto; mso-margin-top-alt: auto; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">Старец Софроний живееше един харизматичен живот, той беше вдъхновен
човек и това го усещаше този, който го доближаваше.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>От друга страна, това се вижда и в неговите
съчинения; но най-вече, когато някой го доближаваше, виждаше духовното
състояние, което той живееше. Той много пъти говореше за вдъхновението.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Казах преди, че по неговните думи, за да бъде
човек християнин, той трябва да е творец. Той не може да бъде християнин, ако
не е творец, ако няма порива и копнежа за Бога. Веднъж той каза на учениците
си: „Не можем да живеем по християнски без вдъхновение. Ако някой творец, някой
истински творец живее ден и нощ с картините на своето изкуство, тогава ние,
християните, сме длъжни да бъдем още по-внимателни, длъжни сме да надскочим
усилията на твореца, за да живеем съгласно духа на Евангелието”. Спомням си, че
<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>много пъти, когато отивахме и му
казвахме нашите проблеми и той ни гледаше да сме духовно унили и<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>притеснени - знак, че нямахме молитва, той <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>ни казваше „Загуби вдъхновението си”. Защо?
Защото знаеше, че „най-важното в живота сега е Бог да вдъхнови вашата борба за
спасение. Когато се дава вдъхновението от Бога, целият живот се изпълва със
светлина и радост. Тогава не забелязваме подробностите от живота”. Но и не се
разочароваме от подробностите. Този, който има любов, не изследва подробностите
от живота си. Един влюбен например не се занимава с подробности, не го
интересуват заплахите на баща му – тоест, ако се ожени за нея, ще го лиши от
наследство – не го интересува имуществото, след като той се вдъхновява от тази
любов. </span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: normal; mso-margin-bottom-alt: auto; mso-margin-top-alt: auto; text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt;">Ако това става в човешките неща, много повече важи в
свръхчовешките.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Когато имаме
вдъхновение, не забелязваме различни подробности в живота ни. На друго място
старецът казва „за да не загубите благословението, което Бог ви е дал, се
подвизавайте да попивате всяка мисъл, която ви вдъхновява, и да пропъждате
всеки помисъл, който ви убива”. Едно много малко предложение, което показва
същността на духовния живот. Тоест, ако Бог изпрати някоя добра мисъл, която ни
изпълва с радост, именно там трябва да настояваме да я попиваме, да я превърнем
в храна, кръв и живот, а ако идва някоя мисъл, която ни убива и унищожава,
хвърля ни в отчаяние, в безнадеждност, трябва много бързо да я пропъждаме. Така
човек може постоянно да бъде вдъхновен и да има Божието вдъхновение. . .</span><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Tahoma; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";"></span></b></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 9.0pt; line-height: 115%;">Откъс от книгата на
митрополит Йеротей Влахос „Видях човек в Христа”, посветена на живота и учение
на старец Софроний Сахаров</span></b></div>
<br />
<br />
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 10.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: "Times New Roman"; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-language: EN-US;"> Превод от новогръцки - Константин Константинов</span></b><br />
<br />
<b><span style="font-family: "Palatino Linotype"; font-size: 10.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-font-family: "Times New Roman"; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-language: EN-US;"> Източник - http://www.zoiforos.gr/ar8rografia/episkopoi/nafpaktou-iero8eos/item/628-gerontas-sofronios</span></b>Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-7830996011595583172013-04-13T00:08:00.001-07:002013-05-01T11:41:01.307-07:00Животът и учението на архим. Софроний Сахаров /видео/ С благословението на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит
Неофит/ сега и патриарх Български/ на 31 октомври в Русе гостува Негово Високопреподобие архимандрит
д-р Захариас /Захару/ от Патриаршеския ставропигиален манастир на
Константинополската патриаршия "Св. Иоан Кръстител" в Есекс, Англия.
Гостът изнесе беседа пред препълнена зала в Русенския театър. Той беше
очакван с огромен интерес, тъй като е известен като духовно чадо на
стареца Софроний Сахаров. <br />
<br />
<br />
<br />
<div style="text-align: center;">
<iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="315" src="http://www.youtube.com/embed/eJsCVoLz8jU" width="420"></iframe><br /></div>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-81318809882269977432013-04-10T11:08:00.001-07:002015-03-26T12:52:34.707-07:00Старец Ефрем /игумен на Ватопед/ говори за старец Софроний Сахаров<!--[if gte mso 9]><xml>
<w:WordDocument>
<w:View>Normal</w:View>
<w:Zoom>0</w:Zoom>
<w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone>
<w:PunctuationKerning/>
<w:ValidateAgainstSchemas/>
<w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid>
<w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent>
<w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText>
<w:Compatibility>
<w:BreakWrappedTables/>
<w:SnapToGridInCell/>
<w:WrapTextWithPunct/>
<w:UseAsianBreakRules/>
<w:DontGrowAutofit/>
</w:Compatibility>
<w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel>
</w:WordDocument>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156">
</w:LatentStyles>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]>
<style>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
</style>
<![endif]-->
<br />
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgjJGDA4-JLqAam-bVy9sjJAh8FZlRnTGIKngnCJ-DUof62KOYWdzbz_FSvRDwOKj9b1Q7b32lK4x3o_fLV5VNqfFvlFlxS-xSjCvVXcSQAle7-0yuwsn8AXUjFcQWDfR06HByKdeK4R0mf/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9.+%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%83.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgjJGDA4-JLqAam-bVy9sjJAh8FZlRnTGIKngnCJ-DUof62KOYWdzbz_FSvRDwOKj9b1Q7b32lK4x3o_fLV5VNqfFvlFlxS-xSjCvVXcSQAle7-0yuwsn8AXUjFcQWDfR06HByKdeK4R0mf/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9.+%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%83.jpg" height="220" width="320" /></a></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Предговор на игумена на Великия Ватопедски манастир Ефрем
към<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„Материали на междуправославната
научна конференция „Старец Софроний, богословът на нетварната светлина” изд. на Ватопедския манастир, Атон 2008г. </div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Старецът Софроний е еталон за нашето
време. Възпитан в православната аскетическа традиция, запознат с нея в
най-чистия й вид,<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>който е светогорския,
той притежаваше начин на мислене и послушнически, исихастки и евхаристиен опит,
направил от него не просто един от богословите на подвижничеството, но наистина
велик богослов. Той развиваше своето богословие, не по академичен и
интелектуален принцип, а опирайки се на опита,<span style="mso-spacerun: yes;">
</span>основавайки се на живота в Христос и твърдия отечески фундамент.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Блаженият старец смяташе послушанието за
основа на монашеството и не можеше да си представи монашеството без него.
Подчертаваше, че от послушанието се ражда чистотата на ума, а в чистия ум принася
плод <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>подвига на безмълвието. Молитвеното
пребиваване на ума в сърцето се потвърждава от присъствието на благодатта. Непрестанното
и осезаемо присъствие на Благодатта в сърцето на човека води към просветление
на разума<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>и особено към вхождение и
проникване <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>на човешкия дух в извършващото
се на Божествената Литургия. Само при тези условия на евхаристийни съединения
тварното се разрушава от Нетварното. Старецът преживяваше опитно Божествената
Литургия, която извършваше като истински мистагог.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Съзарцанието на Бога, съзерцанието на
нетварната светлина като онтологически факт, а не като психологическо
преживяване, беше следствие на последователния му опитен послушнически,
исихастки и евхаристиен живот. Така старецът стана богослов и проповедник на
нетварната светлина. Това, обаче не го отдалечи от хората, а на против,
проближи го до всеки, той стана вселенски и всемирен. По този начин той притежаваше действителна човечност и истинско
общение.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>А истинското общение е
същността на исихазма, на освещението. Старецът беше „истинският пастир” ,
истински отец, в неговата близост намираха успокоение<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>изключително много хора. Изумително е разбира
се, че хора от различни социални слоеве, свещени степени, с разнообразни<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>интереси и такива с различни характери чувстваха
стареца изключително близък. Той имаше смирение, любов и разсъдителност, така
че да може да стане едно цяло със събеседника си – много рядко явление в
пастирската практика. </span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Мислим,<span style="mso-spacerun: yes;">
</span>обаче че това, което отличаваше старец Софроний от другите съвременни
блажени старци, такива например, като стерец Порфирий Кавсокаливит, старец Яков
Цаликис, старец Паисий, това не е опитът, различните му харизми и чудесата му –
и другите ги имаха, а богословието му. Светски образован, надарен с особена
прозорливост и мъдрост, а също притежаващ дух, утвърден във високия опит за
Бога, познавач на ученията на своите съвременници /Булгаков, Бердяев/ и
предшественици / Хомяков, Соловьов/, които са положили основите на религиозна
философия, която оказва влияние не само на руските емигранти на Запад, но може
да даде авторитетни отговори на въпроси стоящи пред съвременната богословска и
философска мисъл. Далеко от всякаква безплодна философска и религиозна
просопология той динамично и екзистенциално изявява цялостността на личността.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Христос, това е Абсолюта, първоначалната
личност, а човекът като Негов образ, може да стане истинна вечна личност.
Когато човек открие за себе си и почувства единосъщието на човешкия род, тогава
се реализира и тази<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>ипостасна връзка
между човека и Бога. </span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Смятаме, че провеждането на международна
научна конференция за старец Софроний беше наш дълг, както сега става дълг да
се издадат материалите от конференцията, защото блажения старецът <span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>е голяма
фигура на нашата Църква, а и защото по негово признание и той е бил ватопедски
монах / известно време е живял в скита св. Андрей Първозвани./</span></div>
<span style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"><span style="mso-spacerun: yes;"> Горещо</span> благодарим на игумена
на манастира Иоан Предтеча в Есекс стрец Кирил и братята от обителта за тясното
сътрудничество, на докладчиците за участието в конференцията и <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>на председателя на научната комисия,
заслужилият професор на богословския факултет на Солунския университет Георгиос
Мандзаридис за ценния принос към организирането на конференцията и издаването
на материалите. </span><br />
<br />
<span style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"> <a href="http://www.pemptousia.gr/2011/07/%CE%BF-%CE%B3%CE%AD%CF%81%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B1%CF%82-%CE%B5%CF%86%CF%81%CE%B1%CE%AF%CE%BC-%CE%BC%CE%B9%CE%BB%CE%AC-%CE%B3%CE%B9%CE%B1-%CF%84%CE%BF%CE%BD-%CE%B3%CE%AD%CF%81%CE%BF%CE%BD%CF%84%CE%B1/" target="_blank">Източик ΠΕΜΠΤΟΥΣΙΑ</a></span><br />
<br />
<span style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG;"> Превод - Борис Попов </span>Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-25688997724954037962013-03-28T04:50:00.001-07:002013-05-01T11:42:53.370-07:00Нашата молитва ще застане с нас в деня на Възкресението - схиигумен Серафим /Барадел/ <br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgWFSeU5whzFbrTw46s6uwitxLaoEKjbWcOnEvJzSM3wVUsdvzs3r1JkXpZc0XQWGtqIjs_2ptSIYXgR9D_76rKhsa7ALU-OnqoWMc2ilrL-mbK1hh5rF7sDANcG9utMwb-lZbWvSpKraTt/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81+%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BD.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgWFSeU5whzFbrTw46s6uwitxLaoEKjbWcOnEvJzSM3wVUsdvzs3r1JkXpZc0XQWGtqIjs_2ptSIYXgR9D_76rKhsa7ALU-OnqoWMc2ilrL-mbK1hh5rF7sDANcG9utMwb-lZbWvSpKraTt/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81+%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BD.jpg" width="240" /></a></div>
Автор: Схиигумен Серафим (Барадел), превод от руски Венцислав Каравълчев<br />
<br />
<br />
<i>Молитвеният принос, молитвеното творчество на
о. Софроний е огромно. Много от молитвите са просто набързо нахвърляни
чернови, които старецът никога не е имал време да редактира. „Всичко,
което съм писал, винаги съм писал къде във влака, къде на ръба на
масата, в полунощ, полуболен. Никога не съм имал подходящи условия за
такава работа”. За сметка на това, както сам отбелязва архим. Софроний, у
него е имало такова вдъхновение, че молитвите сами се изливали на
хартията </i><br />
Целият живот на стареца Софроний е един
непрестанен стремеж към Светлината на Божието Лице, към „Този, Който е”
(1 Йоан 2:13). Подобно на Моисей, десетилетия той отправя молитви
изпълнени със сълзи към Бога: „Открий ми Лицето Си!” Неутолимата жажда
да проникне в тайните на Божественото Битие не намалява дори до
последното му издихание. Животът на стареца е едно изпълнено с молитва,
болезнено търсене на път към Твореца, за да Му зададе въпроса: „Защо си
Ме създал?” Отражение на живото предстоене пред Вечния и Жив Бог се
явява огромното молитвено творчество на стареца Софроний. За съжаление,
тези молитви могат да дадат само ограничена представа за дълбокия
молитвен живот, течащ в него. Молитвата на стареца е всеобемаща. Повод
за нея е всичко окръжаващо подвижника, тя e за всичко. Всяко движение,
всяко действие започва и завършва с онова неописуемо чувство за
Божественото присъствие. Това съзнание за Божественото присъствие
освещава всичко. <br />
<div align="justify">
<br />
Около стареца
съществува напрегната атмосфера на непорочна святост, изразена
прекрасно в думите на св. Серафим Саровский : „Придобий мирен дух и
хиляди около теб ще се спасят”. Дали рисува икони, дали беседва или
просто се разхожда – „той извършва светинята със страх Божи”. За него
не съществуват малки и нищо не значещи неща, той възприема всеки и
всичко през призмата на молитвата, през присносъщата Светлина на
спасението Христово. Когато се беседва със стареца, често възниква онова
тайнствено усещане, че вслушвайки се в думите ти, той същевременно
предстои пред Бога и слуша сърцето си, какво ще му открие в него Светия
Дух.</div>
<div>
<div align="justify">
<div>
Старецът Софроний казва:
„Великия Бог трябва да молим за великото”. И наистина, молитвата му
поразява с онова свободно дръзновено обръщение към Спасителя, което
никога не е дръзко. Интимното чувство и стремеж за общение с Бога чрез
молитвата са му присъщи още от младини. Сам старецът разказва, как като
малко дете е могъл с часове да се моли на колене в своето детско
креватче. През целия си живот, съзнавайки себе си в мрака на
непонятността на пътищата Господни, потресен от зрелището на човешките
трагедии, подобно на Яков и Йов, той се бори чрез молитвата да добие
истинско богопознание и разбиране за крайния смисъл на Битието,
призовавайки: </div>
<div>
„Светият Дух да дойде и да се всели в
нас, да напои жадуващите с тайнствените струи на познанието за Него и да
изведе от тъмницата на греховете душите ни”. Подобно на древните
пророци, той общува лице в Лице с Бога, без да престава до дълбока
старост да се съкрушава от съзнанието за собственото си нищожество и
безпомощност. До последното си издихание той пристъпва към Бога с
огромно благоговение, страхувайки се да не би и с най-малкия порив на
сърцето си да оскърби Светия Дух. Изходно начало на молитвата му винаги е
видението за Христос „такъв, какъвто Е”, какъвто ни се открива в делата
на спасението, раждащо болезнено чувство на съзнаване на собственото си
отчуждение от такъв Свят Бог и смъртоносен унес от това ,че „се намираш
в прегръдката на греховната смърт и истинския живот не ти е даден”.
Именно това благодатно отчаяние, което се простира зад границите на
всяко отчаяние, ражда молитвения вик на сърцето, който старецът
десетилетия носи в себе си, викайки към „Всемогъщия за спасение” от тази
смърт и „Бог благоволи да го чуе”. Старецът позна и ни откри, че пътят
към истинното Битие лежи в молитвата, в молитва подобна на
Гетсиманската, в която жертвата на любовта се принася без остатък. Само
тогава човекът в Христа и чрез Христа може да каже: „Сега и аз съм”.</div>
<div>
<div>
В
този преход от смъртта и тлението на страстите към живота, изцяло
осветен от заповедите Христови, е устремена и цялата молитва на о.
Софроний, с нейната неимоверна напрегнатост. Старецът непрекъснато
повтаря, че „в молитвата всичко се изцелява, всичко се поправя, всичко
се очиства и обновява”, ето защо за него не съществува безнадеждна
ситуация. Единственият и верен път към разрешаването и преодоляването на
всички проблеми, той счита такава „безумна”, отчаяна молитва, изхождаща
от дълбините на нашето бедствие. Във всички случаи старецът поощрява
вътрешния вик към Бога на кървящото от болка сърце:</div>
<div>
<div>
Господи, Боже, Спасителю мой, <br />
благосклонно приклони ухото Си<br />
към молитвата ми: Ти виждаш, как греховната<br />
смърт цял ме поглъща; Моля Те, <br />
изцери сърцето ми, изцери умът ми, <br />
изцери душата ми, изцери цялото ми битие<br />
с Твоето благоволение, заради молитвите <br />
на моя духовен отец. Амин</div>
<div>
<div>
В
опита на стареца молитвата е живо общение с Живия Бог и като такава, тя
приема безбройно разнообразие на формата, съответстващо на различните
състояния на молещия се. О. Софроний съветва: „Винаги започвайте
молитвата си, разказвайки на Бога за своето положение”. Като дълбок
личен и интимен акт, молитвата не подлежи на никакви външни закони и
ограничения, тя трябва да бъде вътрешно-битийна необходимост и да се
извършва в духовна свобода. Затова и уставната (готовата, общоприета)
молитва, в очите на стареца има само предварително, подготвително
педагогическо значение. Такава молитва е несъмнено ценна в началото, за
да може молещият се да бъде проникнат от правилния молитвен дух на
Православната църква, но тя далеч не е достатъчна, да доведе човека до
състоянието на „мъж съвършен, в пълнота на Христовата възраст”, и за да
стане Бог „всичко във всички”. „Молитвата – това е вътрешен акт на
нашия дух. Този акт може да се изрази в най-разнообразна форма. Нерядко,
и даже много често, се изразява в мълчание пред Бога. Мълчим, защото
Бог знае цялата дълбина на нашите мисли, поривите на сърцето ни, а да
изкажем всичко това с думи ние не винаги сме способни. Да предстоиш пред
Бога – това съвсем не означава да стоиш пред иконите, но да Го чувстваш
в дълбочината на съзнанието си, как Той те изпълва целия. Да Го живееш,
като истинска Първа Реалност, след която следва светът в низходящ
порядък със своята тварна реалност. И за това е удобна всяка позиция на
нашето тяло: може да си легнал, седнал, коленичил..." Точно поради това
съзнание за молитвата старецът никога не давал молитвени правила. Той до
край се доверявал на всеки човек, виждайки в него най-съвършените му,
най-висши потенциални възможности и искал чрез тази свобода да доведе
всеки до осъзнаване на личната си отговорност пред Бога.</div>
<div>
„За да намериш верния път, най-добре се обърни към Бога в молитва”.</div>
<div>
<div>
„Господи,
Ти сам ме научи на всичко. Дай ми радостта да позная Твоята воля и
Твоите пътища. Научи ме истински да Те обикна, със цялото си същество,
както Си ни заповядал. Устрой живота ми така, както Сам Ти в Твоя
предвечен съвет си промислил за мен...да, даже за мен, защото Ти никого
не си забравил и никого не си създал за погибел. Аз безумно прахосах
дадените ми от Тебе сили, но сега, при свършека на моя живот, Ти Сам
всичко изправи, и Сам на всичко ме научи, но така, че действително да
бъде Твоята воля в моя живот, без значение дали го съзнавам или не. Не
допускай да се отклоня по чужди пътища, които водят към погибел, но
преди да заспя вечния си сън, дай ми на мен недостойния да видя Твоята
Светлина, о, Светлина на света”. </div>
<div>
<br />
<div>
И така, със свои
слова се моли за същото. Ще мине време и силата на тези слова ще
проникнат до сърцевината на съществото ти и тогава ще потече живот от
само себе си, именно така, както иска Бог, а с външни размишления нищо
няма да решиш.</div>
<div>
<br />
<div>
За Стареца молитвата е вселенски и
всеобемащ акт – във времето и в пространството, достигаща своята
кулминация в извършването на Светата Евхаристия, заради която всичко се
извършва и която се явява средоточие на всеки ден и източник на
живителна сила за него.</div>
<div>
„Литургическата молитва,
заедно с честото причащаване, е пълнота. Но за всичко това е необходимо
Литургията да се живее и разбира. Тогава се открива, че Литургията
всеобема целия наш живот; в нея са заключени всички планове на нашето
битие в неговата обърнатост към Бога. Литургията само, ако се живее с
цялото наше същество, ни дава да я изживеем като реален Божествен Акт,
вместяващ в себе си не само този видим свят, но и излизащ безмерно зад
неговите предели”.</div>
<div>
Като литургично свещенодействие
молитвата на стареца е всецяло обърната към Христос – Спасителя, и чрез
Него към Отца и Светия Дух. Неговата молитва непрекъснато е вдъхновявана
от видението на великото дело на спасението на света в Христа, обхваща
цялото битие и Божественото и човешкото – в акта на жертвената
христоуподобена любов. Тази негова молитва се характеризира и
свидетелства за това, че е неразривно свързана с боговидението и с
дълбокото и ясно догматическо съзнание на отец Софроний. Именно такава
молитва е истинското богословие, според любимия израз на стареца, като
„състояние на нашия дух, непосредствено съзерцаващ небесната
действителност и съдържанието на молитвата ни”, в която се открива
тайния път към спасението. Най-яркият и дивен пример за това, той вижда в
Евангелието от Йоана. Това е и причината той безмерно да обича
молитвите на Петдесетница, Богородичните догматици, но особено Анафората
на Литургията на св. Василий Велики, на която той често се позовава
като на най-съвършения образец за състоянието, когато съзерцанието се
добива молитвена форма и което постоянно е подхранвало неговата
собствена молитва.</div>
<div>
В молитвата, принасяна в подобаващ дух,
той вижда акт на вечна ценност и затова и така дълбоко преживява всяко
молитвено действие - като ново, неповторимо събитие. Ние можем и да
забравим, че сме се молили и за какво сме се молили, но енергията на
нашата молитва пребивава в Бога и ще застане с нас в деня на
Възкресението.</div>
<div>
Отец Софроний казва, че „молитвата
действа бавно и благородно”. Нейното действие може да се прояви
моментално, но може да се прояви и пет, десет, двайсет и повече години,
след като човек се е помолил, защото нито един молитвен стон не остава
без последица пред Бога. Така например, старецът вижда голямото
всеправославно почитание на преп. Серафим Саравски като плод на неговия
покаен подвиг на камъка, който и до днес тайно действа в света. Но преди
всичко, той указва на непрестанното действие на Гетсиманската молитва
на нашия Господ Иисус Христос, на Неговото живо и животворящо присъствие
в битието на света от момента на своето принасяне; и на това, как
Светлината на Божествената Любов се е превърнала в съдържание на
славословието на небесните сили и неотменимо и спасително достояние на
всички синове Адамови. </div>
<div>
<div>
<br />
<div>
***</div>
<i>Из предговора към сборника с молитви "Молитвено приношение" на архим. Софроний</i></div>
</div>
</div>
</div>
</div>
</div>
</div>
</div>
</div>
</div>
<br />
<br />
<a href="http://dveri.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=6179" target="_blank">Източник - Двери на православието</a><br />
<br />Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-92186421844306397242013-03-25T05:37:00.000-07:002013-07-14T02:36:10.649-07:00За благодатта и породеното от нея догматическо съзнание - архимандрит Софроний Сахаров<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgNFGe_zAI4Zk1ifxKm4IiJfFNgacBkzOsRTqKJApI7G3K9X5FbcvGZBa2NJt-eWzNKr-wirW2C2jrp6LNT-SHIsZZqWBYXWfipyNmVJjzCfLsA8P4-B84x3MrL4WJiopTH_pQrzN0i6Mhu/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgNFGe_zAI4Zk1ifxKm4IiJfFNgacBkzOsRTqKJApI7G3K9X5FbcvGZBa2NJt-eWzNKr-wirW2C2jrp6LNT-SHIsZZqWBYXWfipyNmVJjzCfLsA8P4-B84x3MrL4WJiopTH_pQrzN0i6Mhu/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6.jpg" /></a></div>
<br />
В писанията на Блажения Старец /става дума за духовния старец на архимандрит Софроний - св. Силуан Атонски - бележка на блогъра/ постоянно се
повтаря думата благодат. За да схванем по-добре какво трябва да
разбираме под тази дума, ще си позволим да се спрем на това как разбира
благодатта православният монах.
<br />
<div>
</div>
<div>
В руската дума Благодат е изразена отчасти богословската идея за
нея, разбирането на нейната природа, а именно: благ дар на Бога, или дар
на Божията благодат; нетварна надсветовна сила (енергия) на Божеството.</div>
<br />
<div>
Човекът е създаден по образ на Бога-Творец. В съществото на тварния
човек няма нищо несъздадено. Този тварен образ на Бога не може да бъде
причастен на Божествената същност, но той притежава способността да
влезе в общение с несъздаденото Божество чрез причастие на Неговата
благодат. И макар човекът да не е причастен на Божествената същност,
чрез благодатта обаче той се съобщава с Божествения живот.</div>
<div align="justify">
<div>
Благодатта като несъздадена енергия на Бога, според православното
разбиране, е "Божество". Когато Божеството благоволи да се съедини с
човешкото същество, тогава човекът вижда, усеща в себе си действието на
Божествената сила, която го преобразява, прави го богоподобен вече не
само потенциално, "по образ", но и актуално, "по подобие" на битието.
Благодатта-Божество освещава човека, обожествява го, тоест сътворява го в
бог.</div>
<br />
<div>
Заповедта на Христос не е, както ние вече сме казали, етична норма,
но тя сама в себе си е вечен божествен живот. Естественият човек няма
този живот в своето тварно същество, и затова изпълнява волята Божия,
тоест да живее според заповедта Божия човекът със своята сила не може;
но нему е свойствено да се стреми към Бога, към блажения вечен живот.
Стремежите на естествения човек щяха да си останат само стремежи без
възможност за реално осъществяване, ако я нямаше насреща Божествената
сила — благодат, която сама в себе си е тъкмо търсеното, тоест вечният
божествен живот.</div>
<br />
<div>
В своя опит аскетът-християнин се убеждава, че благодатта, според
действието й, може да има единствено божествен произход. Чрез опита си
той се убеждава, че в самото естество на човека я няма тази сила. В
опита си по-нататък той се уверява, че не само човекът търси Бога, но и
Сам Бог търси човека и дори в несравнимо по-голяма степен. Бог постоянно
търси човека, и щом човек проявява стремежа си към доброто и неговото
осъществяване, то благодатта вече предварва. Обаче действията или
въздействията на благодатта в никаква степен не подлежат на произвола на
човека. Благодатта идва и си отива по волята на непринуждавания,
абсолютно свободен Бог. Каквото и да прави сам човекът, ако Бог не
благоволи, той ще пребивава извън истинския живот, извън божествената
светлина, в «непрогледен мрак».</div>
<br />
<div>
Като познае това в своя опит, православният монах влага целия смисъл на живота си в добиването на благодатта на Светия Дух.</div>
<br />
<div>
Въпросът за придобиването на благодат е бил централен и в живота на
стареца Силуан; това се е изразявало в неговия постоянен стремеж към
нея, в постоянните му беседи за това, как се придобива тя и защо я
губим.</div>
<br />
<div style="text-align: center;">
* * *</div>
<br />
<div>
Изхождайки от данните за Историята на Църквата и от общуването си с
мнозина подвижници, стигнахме до извода, че опитът на благодат у онези,
дето са били удостоени с велики посещения и видения, едва след много
години подвижничество се усвоява по-дълбоко и приема формата на духовно
познание, което ние предпочитаме да определим като догматическо
съзнание, но не в академичния смисъл на думата.</div>
<br />
<div>
Историческият опит на Църквата, в който включваме Светите Апостоли и
великите древни и нови Отци, дава възможност да се определи този срок,
като се почне от 15 години. Така, първото послание на Апостол Павел (към
Солуняните) е написано приблизително15 години след като Господ му се
явил по пътя към Дамаск. При мнозина това става след 20, 25, 30 и дори и
повече години. Евангелистите и другите Апостоли са написали
свидетелствата и посланията си дълги години след Възнесението Господне.
Светите Отци са разказали за своите видения и за своя опит, в повечето
случаи, в края на пътя си като подвижници. В живота на Стареца Силуан,
както виждаме, са минали повече от 30 години, преди той да излее своя
опит писмено със завършено и зряло догматическо съзнание. Толкова
продължителен е процесът на усвояването на благодатта.</div>
<br />
<div>
Онова догматическо съзнание, което ние имаме предвид тук, се ражда
от духовния опит, извън разсъдъчната дейност на нашия ум. Изразяването
на опита в слово при Светите няма характера на схоластични построения, а
е едно разкриване на душата. Словото за Бога и живота в Него идва без
размисъл, просто, то само се ражда в душата.</div>
<br />
<div>
Подвижническото догматическо съзнание не е разсъдъчна рефлексия
върху преживения вътрешен опит, която по принцип е психологически
естествена. Подвижниците се отклоняват от пътищата на разсъдъка, тъй
като разсъдъчната рефлексия не само намалява интензивността на
съзерцаването на Светлината, но и води до прекратяване на истинското
съзерцание; и тогава душата потъва в мрак, оставайки с едното
абстрактното рационално знание, лишено от жизнена сила.</div>
<br />
<div>
Каква е ползата да разсъждаваш за природата на благодатта, а да не
усещаш действието й в себе си? Каква е ползата да витийстваш за
Таворската светлина, без да пребиваваш в нея битийно? Има ли смисъл
изящно да богословстваш за Троицата, без да имаш в себе си святата сила
на Отца, кротката любов на Сина, несъздадената светлина на Светия Дух?</div>
<br />
<div>
Догматическото съзнание, разбирано като духовно познание, се дарява
от Бог, както и всеки истинен живот в Бога, възможен единствено чрез
пришествието на Бога. То далеч не винаги се е изливало в устно или
писано слово. Когато Божието благоволение спохожда човек, тогава няма в
душата стремеж към изясняване на опита в рационални понятия и логични
тълкувания. Душата няма никаква нужда от тях, понеже тя достоверно знае с
недоказуемо, но не изискващо доказателства знание, че живее в истинния
Бог. И ако в нея има още сила, се стреми към по-голяма пълнота; ако пък
действието Божие превишава нейните сили, мълчи в блажена изнемога.</div>
<br />
<div>
Невъзможно е духовният опит да се облече безупречно в думи, не може
човешкото слово равносилно да изрази живота на духа. Неизразимото и
непостижимото чрез логично мислене се постига битийно. Бог се познава
чрез вяра и живо общение, а намеси ли се човешкото слово с цялата си
условност и менливост, тогава се отваря поле за безкрайни неясноти и
възражения.</div>
<br />
<div>
Уверено може да се каже, че никой от Светите отци не би тръгнал да
търси словесен израз на своя духовен опит и завинаги би пребивавал в
мълчание, това "тайнство на идния век" (1), ако пред него не стоеше
задачата да научи ближния, ако любовта не пораждаше надежди, че поне
някой, "поне една душа", както пише Стареца, ще чуе словото и като
възприеме покаянието ще се спаси.</div>
<br />
<div>
Основите на догматическото познание без вреда се дават още при
първия опит на благодатта, и ако този аспект на единното и неделимо
духовно битие не се проявява ясно веднага, това не е защото дарът Божи
има недостатък сам по себе си, а понеже усвояването на този дар от
човека е свързано с продължителен вътрешен процес.</div>
<br />
<div>
Човек, съзерцаващ за пръв път нетварната Божествена светлина, за
пръв път въвеждан в света на вечното битие, поради новостта на виждането
и несъизмеримостта, несъвместимостта му с целия заобикалящ ни вещен
свят, е поразен от недоумение и пребивава в блажено учудване. Той не е
способен да го изрази с думи. Той ще немее или ще изрича нещо почти
нелепо. Ако не е призван да служи на благовестника, то чутите от него,
неизразими на човешки език слова, той ще спотаи в сърцето си.</div>
<br />
<div>
Но колкото и голям да е първият дар на Божествената благодат, докле
не се усвои, човек може отново да изпита не само колебания, но да
стигне и до падения. Ярък пример за това е Апостол Петър. На Тавор — той
пребивава в блажено недоумение, след това, при страданията на Христа,
се отрича, а след много години, в посланието си, се осланя на таворското
си видение като на свидетелство за истината.</div>
<br />
<div>
Продължителността на процеса на усвояване на благодатта не е
еднаква при всички. А нормалният път на това усвояване в общи линии е
такъв. Първият опит на Божественото посещение дълбоко поразява човека
изцяло и го въвлича напълно във вътрешния живот, в молитвата, в борбата
със страстите. Този период е богат на сърдечни чувства и изобилства с
толкова силни преживявания, че умът цял е привлечен да съучаства в тях.
Следващият период, загубата на благодатта, потапя човека в огромна скръб
и недоумяващо търсене на причините за загубата и пътищата към
възвръщане на Божия дар. И едва след като минат много години на смяна на
духовните състояния, съпроводени обикновено с четене на Светото Писание
и творенията на Светите Отци на Църквата, беседи с духовни наставници и
други подвижници на благочестието, след дълга борба със страстите,
човек открива в себе си светлината на познанието на пътищата на духа,
дошла тайно незабелязано (Лука 17:20). Това познание, наречено от нас
догматическо съзнание, е дълбокият живот на духа, и в никакъв случай не
абстрактен гносис.</div>
<br />
<div style="text-align: center;">
* * *</div>
<br />
<div>
Бог не е завистлив. Бог не е самолюбив и не е честолюбив. Той Сам
смирено и търпеливо търси всеки човек на всичките му пътища и затова
всеки може в една или друга степен да познае Бога не само в Църквата, но
и извън Нея, обаче съвършеното познание на Бога, освен с Христа или
извън Христа е невъзможно (Мат. 11:27).</div>
<br />
<div>
Извън Христа никой духовен (мистичен) опит не дава на човека
познание за Божественото Битие като Единна непостижима абсолютна
Обективност в Три непостижими абсолютни Субекта, тоест като Троица
единосъщна и неразделна. А в Христа това откровение, това познание става
светлина на вечния живот, която струи върху всички прояви на човешкото
битие.</div>
<br />
<div>
В писанията на Стареца Силуан ясно се разбира, че той без всякакви
противоречия е живял в Единния Бог в Три Лица. Едни и същи имена: Отец,
Господ, Владика, Цар, Създател, Спасител и други, той в молитвите си
съотнася ту отделно към всяко Лице на Светата Троица, ту към Единството
на Трите Лица.</div>
<br />
<div>
Според категоричното свидетелство на Стареца чрез Светия Дух се
познава Божеството Иисус Христос. Позналият така Божеството Христос чрез
духовния си опит постига в Него неслятото съединение на две естества и
две воли. Също чрез Светия Дух, в духовния опит, се познава нетварната
природа на Божествената Светлина и другите догмати на нашата вяра. Но
тук е необходимо да се отбележи, че онова догматическо съзнание, което
идва от опита на благодатта, качествено се различава от подобното му по
външност догматическо съзнание, явяващо се следствие или на "вяра от
слушане", или на академично обучение, или като философско убеждение,
като абстрактно идеални представи.</div>
<br />
<div>
"Едно е да вярваш в Бога, и друго – да си познал Бога", казва Старецът.</div>
<br />
<div>
Абстрактно идеалните представи могат да съответстват на истината на
битието, но дори и в този случай, отделни от положителния опит на
благодатта, не се са онова познание на Бога, което по същността си е
вечният живот (Йоан 17:3). Но и те са ценни, тъй като във всеки момент
могат да послужат на човека и в истинския духовен живот.</div>
<br />
<div style="text-align: center;">
* * *</div>
<br />
<div>
Един богослов-интелектуалист би казал за писанията на Стареца: не
намирам тук богатство на богословската мисъл; не виждам тук догматическо
познание. Така ще каже, понеже неговата духовност принадлежи на друга
страна на религиозния живот.</div>
<br />
<div>
Богословът-рационалист е зает с множество проблеми и търси
решенията им по пътищата на умозрителната разсъдъчност. Неговият
истински религиозен опит не е голям, главният му опит принадлежи на
сферата на разума, а не на живото общуване с Бога. Той смята, че
научната му ерудиция и разсъдъчният опит са духовно богатство, и го цени
толкова високо, че в очите му всеки друг опит отстъпва на втори план.</div>
<br />
<div>
За истински религиозния, търсещ живото богообщуване, за живеещия в
Бога, е очевидна наивността на увлеченията на рационалиста. Той
недоумява, донякъде не разбира, как може умен човек да се задоволява с
догаждания и абстрактни построения? Рационалистите например векове си
блъскат главите над решението на проблема за съотношението между
благодат и тварна свобода. Те като че ли забравят, че има и друг път към
решаването на тези въпроси: пътят на битийното познание на
взаимодействието на Божествената благодат и човешката свобода. По този
път е вървял Старецът Силуан. Тъкмо това е и пътят на Църквата. Църквата
е силна и богата не с научната Си ерудиция, а преди всичко с
действителното притежаване на даровете на благодатта. Църквата живее със
Светия Дух, диша с Него, и чрез общуването знае как действа Той, знае
също и това как и в какви предели се проявява човешката свобода.</div>
<br />
<div>
Взаимодействията между благодатта и свободата са безкрайно
разнообразни. Това разнообразие е следствие от една страна на мярата или
степента, или силата на благодатта, от друга – на духовното състояние
на всеки отделен човек. Според свидетелството на Отците на Църквата и
Стареца, когато Господ дойде в душата на човека, когато Божията Светлина
обеме целия човек, когато човекът цял е в Бога; тогава той като че ли
губи свободата си; тогава свободата му се проявява само в това, че той
изцяло се отдава на Бога и вече не действа сам, а само приема дареното
от Бога. В това състояние човек <i>не пита за нищо</i> (Иоан 16:23). Ако се изразим с други думи: тогава отпадат всички въпроси, каквато е да било "проблематика".</div>
<br />
<div>
Като говорим това, ние изобщо не помисляме да отхвърлим законността
и естествеността на неясните търсения и питания на душата. Не. Но ние
говорим за различни пътища. Докато един се удовлетворява и иска отговор в
рационалното, друг го търси в истинното битие. Рационалистът, за да
удовлетвори нуждите на ума си, построява много сложни
богословско-философски системи, извършва колосална работа, за да може
диалектически, ако не да докаже, то поне да развие и покаже как стоят
нещата в неговите представи. Нерядко на това се посвещават всички сили,
богати дарования, целият живот. И по един странен начин от погледа му
като че се изплъзва безпочвеността на подобно търсене.</div>
<br />
<div>
Нима е възможно решението на стоящите пред нас въпроси за вечния
живот по тези пътища? И ако беше възможно, то, все пак, абстрактното
знание ли е истинският живот? Нима може духът на човека да бъде
удовлетворен от подобно наивно решение?</div>
<br />
<div>
Блаженият Старец от млади години е почувствал нужда от истинско
битие; той трескаво е търсил онази реалност, която съдържа в себе си
неопровержимо свидетелство на нашия дух за вечното битие, подобно на
онова колко неопровержимо е непосредственото свидетелство на нашето
съзнание за факта на земното ни съществуване.</div>
<br />
<div>
Историята на човешката мисъл и духовния опит помни един
забележителен момент, когато са били изречени думите: "Мисля,
следователно съществувам" (Декарт). Друг философ, от нашето време,
другояче е осъзнал живота: "Бих казал: обичам, значи съществувам, тъй
като смятам любовта за по-дълбоко основание за осъзнаване на нашето
битие". Други са казали: "Ям, ходя, значи съществувам", тоест: "всяко
действие и проява на моето аз е показател за моето битие".</div>
<br />
<div>
Всички тези мисли съдържат в себе си елементи от разсъдъчната
рефлексия върху въпроса: съществувам ли? Но и извън тази рефлексия, в
сферата на ирационалното самосъзнание всеки човек се осъзнава като
съществуващ.</div>
<br />
<div>
Има духовни състояния, когато човек достоверно знае чрез
непосредствено познание, че той не умира, че е причастен към вечния
живот; когато Светият Дух, както се изразява Старецът, свидетелства на
душата спасение. И търсенето на такова разрешение на стоящите пред нас
проблеми е наистина достойно за един мъдър мъж. Този път е пътят на
битието, по който върви Църквата Христова. Богатството на Църквата е
истинският опит на Божественото битие. И Блаженият Старец е богат именно
с този опит на вечното битие, дарен от Светия Дух, и изхожда от него.</div>
<br />
<div>
Старецът казва:</div>
<br />
<div>
"О, Свети Дух... Ти ми откри една непостижима тайна".</div>
<br />
<div>
И ако му кажеш: разкрий на нас сега тази тайна, която Светият Дух
ти е дал да познаеш, следва отговор, какъвто не сме търсели. Той казва:</div>
<br />
<div>
"Духът Свети невидимо дава на душата знание".</div>
<br />
<div>
"Той ми даде да позная Господа — моя Създател. Той ми даде да
позная колко много ни обича Господ... Това не е възможно да се
обясни"...</div>
<br />
<div>
Ето колко беден е Старецът диалектически. Но би било грешка да се
смята, че това е следствие от неговата необразованост. Дори човек
изключително надарен интелектуално и способен към рационалистично
мислене, също ще немее, когато се докосне до онова битие, за което
говори Старецът. Тук не може да има «богатство» на мислите и
богословските концепции. Словото човешко не е способно да изразява онова
битие, към което сме призвани, което дарява Бог. Дори Сам Господ не ще
да го описва с думи, но казва: "А кога дойде Оня, Духът на истината, ще
ви упъти на всяка истина... и него ден няма да Ме попитате за нищо"
(Иоан 16:13; 16:23).</div>
<br />
<div>
<hr size="2" width="40" />
</div>
<div>
<a href="http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=5750413614959691122" name="Prim30"></a>(1) Преп. Исак Сирин. Слово 42, стр. 263, изд. М., 1858 г.</div>
<br />
<div>
<hr size="2" width="100%" />
</div>
<div>
<i>Пo книгата <b>Старец Силуан Афонский</b>, Москва,
Руско Подворие, Света гора, Свято-Пантелеймонов манастир, 1996 г.,
издадена с благословията на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия
Алексий ІІ</i></div>
<div>
<i><br /></i></div>
<div>
<i>Превод от руски: Анна Георгиева</i></div>
<div>
</div>
<div>
<i><a href="http://dveri.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=6177" target="_blank">Източник - Двери на православието.</a> </i></div>
</div>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-60437313944314474212013-03-21T07:20:00.001-07:002013-08-24T10:54:06.301-07:00 Кратки биографични данни за архимандрит Софроний <!--[if gte mso 9]><xml>
<w:WordDocument>
<w:View>Normal</w:View>
<w:Zoom>0</w:Zoom>
<w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone>
<w:PunctuationKerning/>
<w:ValidateAgainstSchemas/>
<w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid>
<w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent>
<w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText>
<w:Compatibility>
<w:BreakWrappedTables/>
<w:SnapToGridInCell/>
<w:WrapTextWithPunct/>
<w:UseAsianBreakRules/>
<w:DontGrowAutofit/>
</w:Compatibility>
<w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel>
</w:WordDocument>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156">
</w:LatentStyles>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]>
<style>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Table Normal";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
</style>
<![endif]-->
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiAJ-NqGtWn-e2VBxvfLDu36pPQIZP5_Gwn1cbYqKg7_wlm7W-158lThsY5uHcz8zVE5M-gt_U5khSVPDfOLvIOkiojmVzXXii5pgm1RThxaxYke4BQ8RTIBczQB6aB9PVgsIlN1Rk0TnIm/s1600/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86+%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D1%83%D0%B0%D0%BD.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiAJ-NqGtWn-e2VBxvfLDu36pPQIZP5_Gwn1cbYqKg7_wlm7W-158lThsY5uHcz8zVE5M-gt_U5khSVPDfOLvIOkiojmVzXXii5pgm1RThxaxYke4BQ8RTIBczQB6aB9PVgsIlN1Rk0TnIm/s1600/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86+%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D1%83%D0%B0%D0%BD.jpg" height="320" width="146" /> </a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
на снимката иеродякон Софроний със старец Силуан</div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span> </span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"> Архимандрит Софроний /в света Сергей
Семьонович Сахаров/<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>22 септември 1896-та
в Москва, Руска империя – 11 юли 1993-та Молдън, Есекс, Англия.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Роден в
московско православно търговско семейство. В детството си се увличал в четене
на Гогол, Толстой, Достоевски и Пушкин.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Участник в Първата световна война с чин на
младши офицер от инженерни войски. Занимава се с живопис и през 1915-та година постъпва
в Художествнета академия, където учи до 1917-та. През 1918 в Москва два пъти <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>е арестуван от органите на ЧК.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>През
1921-ва емигрира от Русия и прекарва няколко месеца в Италия и Берлин. През
1922-ра отива в Париж, където се изявява като художник<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>и излага свои картини в парижките галерии.
През 1924-та година на Пасха получава като видение Нетварната Светлина и решава
да посвети живота си на Бога. / Тук трябва да споменем, че като по-млад се
увличал от далекоизточни медитативни практики, <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>от които се отказва, <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>покайва се дълбоко и се обръща към личностния
Бог на православната Църква. Как точно се случва това, той е описал в духовната
си автобиография<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>„Да видиш Бога както си
е” претърпяла издание на български под заглавието „Ще видим Бога както си е”./</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>През
1925-та година постъпва в подготвителния курс на Свето-Сергиевския богословски
институт в Париж, но скоро заминава от там първо за <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Югославия, а после на Атон, където на 8-ми
декември 1925-та година бива приет като послушник в манастира „великомъченик Пантелеймон”,
а на 18-ти март 1927-ма година в постриган като монах под името Софроний.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>През
1930-та година се запознава със старец Силуан Атонски, който става негов
духовен наставник и това е една повратна точка в живота на Софроний. В лицето
на старец Силуан той намира жив свидетел на Христа и Свещеното предание.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>На
30-ти април 1932-ра<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>година бива
ръкоположен за йеродякон от епископ Николай Сръбски/св. Николай Велимирович/.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>През
1935-та йеродякон Софроний заболява тежко, но независимо че е бил на ръба на
смъртта, той оцелява и на 1-ви декември 1935-та година е постриган във велика
схима.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>През 1938-ма година се преставя блажено в
Господа наставникът на Софроний старец Силуан, вследствие на което иеродякон
Софроний отива в „пустинята”. Първо в Карулия, а след това в други скитове.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>През 1941-ва е ръкоположен за йеромонах и от
15-ти<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>февруари 1942-ра става духовник на
атонския манастир св.Павел.<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>От 1943-та
до 1947-ма е член на братството на Троицката келия в Неа Скити.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>След войната по политически съображения
йеромонах Софроний заедно с група други руски монаси е изгонен от Атон и през
1947-ма отива във Франция, където постъпва в 4-ти курс на Свето-Сергиевия
богословски институт. Заради премиаването му в клира на Западноевропейската
Екзархия на Московската Патриаршия е изключен от института и започва да служи в
Николската църква към руския старчески дом Сен Женевиев дьо Буа /1947-ма –
1956-та/.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>През 1948-ма година публикува първото ръчно <span style="mso-spacerun: yes;"> </span>издание на книгата си „Старец Силуан”, а през
1952 година в Париж излиза и първото типографско издание на същия труд посветен
на<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>св. Силуан Атонски и съдържащ
записките на светеца.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>На 25 април 1954-та година иеромонах Софроний
е възведен в архимандритско достойнство, а в 1956-та се опитва да създаде
манастир в една ферма близо до Сен Женевиев, но опитът да се създаде пълноценна
монашеска обител е неуспешен по ред причини и старец Софроний заминава за
Англия, където основава манастира св. Иоан Предтеча в графство Есекс под
юрисдикцията на Константинополската Патриаршия. От 1959-та до 1964-та е първият
игумен на обителта, а след това и до смъртта си, оставя поста на игумен и е
духовник на манастира.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"><span style="mso-spacerun: yes;"> </span>Преставя се в Господа на 11-ти юли 1993-та
година в същия манастир.</span></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"> </span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-size: 14.0pt;"> <a href="http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%28%D0%A1%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%29" target="_blank">Още информация на руски език</a></span></div>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-88083109044919209582013-03-20T07:06:00.001-07:002013-07-14T02:37:46.151-07:00Благодатта на покаянието - архим. Софроний Сахаров<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg0PS-J3DMgeFucxwOeH0aH2aVKb3gNBM1mlSd3niK3V5Hxu30CvuugFbr3r8wht7Kg8NwK8xYNvHQ2gndGffQql_-85fqWMIm3NNQeXUqZq88zKLZZx_VrJJqfpMOlng7Dr9FZJ4KhmBgj/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg0PS-J3DMgeFucxwOeH0aH2aVKb3gNBM1mlSd3niK3V5Hxu30CvuugFbr3r8wht7Kg8NwK8xYNvHQ2gndGffQql_-85fqWMIm3NNQeXUqZq88zKLZZx_VrJJqfpMOlng7Dr9FZJ4KhmBgj/s320/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0.jpg" width="217" /></a></div>
<br />
<br />
/ Из книгата "Да видиш Бога както си е", преведена на български със заглавието "Ще видим Бога както си е"/<br />
<br />
<br />
<br />
<i>Християнинът се смирява в сърцето си до крайна
степен, слиза в съзнанието си "по-ниско от всяка твар"
и чрез това смирение се възнася към Бога, а така се
издига над цялото творение.</i><br />
Благодатта на покаянието се дава на онези, които с
пълна вяра приемат Христовото слово, че ако не
повярваме в Неговата Божественост и в абсолютната
истинност на всичко, заповядано от Него, то тайната на
греха няма да ни се разкрие в своята онтологическа
дълбочина, и ние "ще умрем в греховете си" (ср. Иоан 8:21,
8:24).<br />
Понятие за греха има само там, където отношенията
между Бога-Абсолют и човека-твар приемат чисто личен
характер. Иначе остава само интелектуалната представа
за тази или онази степен на съвършенство на формата на
съществуване. Грехът винаги е престъпление срещу
любовта на Отца. Той се проявява като наше
отдалечаване от Бога и склоняване на волята ни към
страстите. Покаянието винаги е свързано с въздържане
от греховните влечения. И извън християнството се води
борба с някои от страстите; и в хуманизма се наблюдава
преодоляване на едни или други пороци; но, доколкото
липсва знание за дълбинната същност на греха - за
гордостта, дотолкова този зъл корен остава
непреодолян и трагизмът на историята не престава да
расте.<br />
Неизброими са формите на проява на гордостта, но
всички те изкривяват Божия образ в човека. Извън
Христа, без Христа, трагизмът на земната история на
човечеството е неразрешим. Атмосферата на Земята е
преситена от миризмата на кръв. Всеки ден вселената се
захранва с вести за убийства или за изтезания на
победените в братоубийствени конфликти. Мрачните
облаци на омразата скриват от взора ни небесната
Светлина. Хората сами строят своя ад. Без нашето
цялостно изменение чрез покаяние няма да дойде
избавление за света, "избавление" от най-страшното
проклятие - войната. Смиреният носител на любовта
предпочита да бъде убит, вместо да убива.<br />
От всички пътища, които ни водят към познание на
греховете ни, най-важният е вярата в това, че Христос е
Бог. Заради тази вяра върху човека слиза любовта на
Светия Дух. Позналият опитно светия огън на
божествената Любов естествено се стреми да пребъде
винаги в това благодатно състояние. И ако той извърши с
дело или само в помислите си нещо, вследствие на което
настъпва отслабване на чувството за любовта Божия, то
самото това отслабване на благодатта, без всякакви
рационални психоанализи, е показател за нашето
отстъпление от Правдата Божия. Тогава духът ни
устремно се обръща към Бога с покайна молитва, чрез
която идва прошката като възстановяване в Любовта.<br />
<br />
<a href="http://www.pravoslavieto.com/docs/blagodatta_pokajanieto.htm">източник pravoslavieto.com</a> Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-2720552212251853752013-03-20T06:57:00.000-07:002013-07-14T02:38:18.900-07:00Из писмата на стареца Софроний (Сахаров) до прот. Георги Флоровски<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEja2w8JcWGgviHkMlfws7KBr47rj1FlPEuKf76CXD7hfU75O7ch5DQJtOctjuoksJg05oZflqxM0mMAD_lPEyLnt-D8d5PImc3A_xYr1pPUny_elMhFp-OD_8GLA5znJoLZWNNmAIC3Djjp/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81+%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B0.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEja2w8JcWGgviHkMlfws7KBr47rj1FlPEuKf76CXD7hfU75O7ch5DQJtOctjuoksJg05oZflqxM0mMAD_lPEyLnt-D8d5PImc3A_xYr1pPUny_elMhFp-OD_8GLA5znJoLZWNNmAIC3Djjp/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81+%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B0.jpg" width="220" /></a></div>
<i> Неотдавна в интернет стана достъпна обемната кореспонденция между големия подвижник на XX век <a href="http://dveri.bg/content/view/6294/255" target="_blank">архим. Софроний Сахаров</a> и известния богослов <a href="http://bg.orthodoxwiki.org/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8" target="_blank">отец Георги Флоровски</a>,
издадена от манастира "Св. Йоан Предтеча" в Есекс. Предлагаме на
читателите на Двери две от писмата. Първото е написано буквално два
месеца след основаването от стареца Софроний на манастира „Св. Йоан
Предтеча” в Есекс Англия, който се превръща в светилник на
Православието не само в Англия, но и в цяла Европа. То разкрива
атмосферата в манастира, неволите и трудностите, с които се е сблъсквал и
е трябвало да преодолява този велик молитвеник на нашето време. А
второто съдържа размисли за епископското служение и неговата криза и е
написано по повод хиротонията на Волоколамския епископ Василий
(Кривошеин) през юни 1959 г.</i>
<br />
<div>
Воистину Воскресе Господ!</div>
<br />
<div>
<div>
Уважаеми и дълбокопочитаеми отец Георги!</div>
<div>
Много се зарадвах на Вашия пасхален поздрав, който получих вече тук, в Англия.</div>
<br />
<div>
Вие добре разбирате, че на стари години е нелеко дело да направиш
такава промяна, да започнеш нов живот, в нова страна, където всичко ми е
непознато, на език, който ми е съвършено непонятен. Ние, тоест аз и
тези, които са с мен, веднага и изцяло се потопихме в работата.
Невероятно много трябва да бъде извършено, за да се устрои животът.
Огромни усилия ни струва нашата малка църква вътре в дома. Основната
работа по нея почти завършихме в петък, преди Лазарова събота, и
службите на Страстната седмица, както и Пасхалните, извършихме и
извършваме в нея. За нас това е голям успех. Слава на Бога. Освен това
трябваше да се организира ежедневният живот: „кухня”, градина,
отопление, почистване на дома, подреждането на нашите стаи и други
работи без край. Всички ние работихме действително до изнемога. Често ми
се събираха не повече от четири часа сън в денонощие.</div>
</div>
<div align="justify">
<div align="justify">
<div>
<br />
Още от момента на нашето пристигане тук (за което беше писано в
много списания и дори бе оповестено по радиото) хората, често
наивни, искаха да ни посетят, желаейки да видят нашето богослужение,
устройството на нашия „аскетичен” живот, нашите „устави”, „порядки” и
всичко подобно. Пишеха ни писма и с нетърпение чакаха отговори, нещо,
което много ни терзаеше. Аз лично написах около двеста писма за тези два
месеца, но с това не успях да потуша недоволството към нас. Мнозина са
обидени от моето невнимание. Аз съм в ужас.</div>
<div>
<br />
В отчаяние съм от всичко това, защото мнозина в своята обида ни
„отмъщават” с лоши думи, с неправилно тълкуване на поведението ни и
така нататък. Не изключвам възможността някои нарочно „да използват”
така създалото се в практически план наше затруднение, за да посеят
нещо против нас. Но се налага, често против желанието ни, да подминаваме
всички обвинения, защото в противен случай нищо няма да бъде направено и
всичко ще се провали.</div>
<div>
Един местен свещеник, много добър човек, който ни продаде този
дом, дойде по време на работата ни и, като видя дома си в „такова ужасно
състояние”, си тръгна дълбоко разочарован. Едва вчера, когато дойде
отново и видя нашата църква, се успокои и промени. Не трябва да се
показва на хората каквото и да е в незавършен вид. Като са неспособни да
видят „края” на делото според началото му, те изпадат в „шок”. Затова
не ми се иска да приемам почти никого, за да не остане в съзнанието им
неправилно впечатление.<br />
<br />
Струва ми се, че аз Ви изпратих от тук
едно писмо с въздушна поща, в което Ви уведомих за моето преместване и
за други неща. Не разбирам, какво се е случило: писмото ли се е загубило
или аз „само съм искал” да Ви пиша.<br />
<br />
<img align="right" alt="Отец Г. Флоровски" border="0" height="195" hspace="5" src="http://dveri.bg/images/stories1/IN0/1_109.jpg" title="Отец Г. Флоровски" vspace="5" width="183" /></div>
<div>
Сега Ви пиша обикновено писмо, за да ви изпратя с него и копие на
един последен по време отзив на книгата (става дума за книгата „Старецът
Силуан”, към чието английско издание има предговор от отец Георги
Флоровски, бел. прев.). В него много добре е изразено „онтологичното”
разбиране на заповедта за любовта към ближния, враговете и т.н. Също
така със завидно уважение авторът на отзива говори за Вас като за
изключителен православен богослов на Запад. Този отзив прави
впечатление, че е написан от човек, възпитан в съвременната богословска
литература в Европа, нещо не съвсем обичайно за Англия. Моята преводачка
дори ми каза, че в самия език на отзива има нещо, което издава автора
по-скоро като чужденец, който владее добре английския език, но не като
англичанин по произход. Аз сам не мога да определя.</div>
<div>
<br />
По-късно ще се постарая да намеря самото списание и да Ви го
изпратя. Аз живея на село (по мерките на Англия – „дълбока провинция”).
Издателството е доволно от това как се разпространява книгата. До днес
са продадени 800 екземпляра. Аз не знам, удовлетворително ли е това или е
малко?</div>
<div>
Чух, че след като в печата са се появили толкова разнообразни
отзиви за книгата, нейното издаване в Америка е твърде вероятно.
Подкрепете това дело.</div>
<div>
Отец Василий (става дума за бъдещия <a href="http://bg.orthodoxwiki.org/%D0%91%D1%80%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%28%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%B8%D0%BD%29" target="_blank">Брюкселски архиепископ Василий Кривошеин</a>,
бел. прев.) е имал някакви проблеми с отец архимандрит Николай и е бил
принуден да напусне Оксфорд и да се засели в Лондон. При всички случаи
на „човешки” конфликти всеки вижда своята правда и всяка външна намеса е
рискована. Разбира се, отец Николай е вече стар и не може да бъде
гъвкав и „пластичен”, което прави животът с него нелек. Сам отец Василий
ми е говорил за това.</div>
<div>
Въпросът с неговото ръкоположение за епископ и до днес за мен е
неясен. Видях го преди месец в Лондон. Тогава той писа на митрополит
Николай за делата си и чакаше някакво решение. От тогава нищо ново от
Лондон не съм чувал. Което не означава, че през това време нищо ново не
се е случило. Просто искам да кажа, че моите сведения са малко остарели.</div>
<div>
Ако Вие дойдете в Англия, то аз всячески ще се постарая да Ви
осигуря и пътуване до нас в Old Rectory. За мен ще бъде голяма радост да
Ви посрещна тук. Домът е голям. Градината е голяма. Мястото е
прекрасно. Тишина, почти пустинна. Ние сме на края на света. Ако и в
материално отношение животът беше по-лек, то всичко би било действително
напълно благоприятно.<br />
<br />
Аз, както вече Ви писах, мисля да направя
на конференцията в Оксфорд малко съобщение „За трите отречения,
необходими за достигането на съвършенство у преп. Касиан Римлянин и
преп. Йоан Синайски (Лествичник)”. Ако Вие, като истински познавач на
Светите отци, можете да ми посочите и други места у тях, имащи отношение
по този въпрос, ще Ви бъда дълбоко благодарен. За мен е трудно да
пътувам до библиотеки. Ако у Вас се е запазила моята брошура на френски
(Des fondements de l’ascese orthodoxe…) или на руски („Об основах
православного подвижничество”) то там на с. 6-7 във френската или на с.
8-9 в руската може да видите за какво искам да говоря.</div>
<div>
</div>
<div>
Моето благословение и най-добри пожелания за Ксения Ивановна.</div>
<br />
<div>
Предан, с любов</div>
<div>
Архимандрит Софроний.</div>
</div>
<div>
The Old Rectory (Essex, England)</div>
<div>
6 май 1959 г.<br />
<br />
<b> * * *</b><i>Воистину воскресе!<b><br /></b></i>Скъпи и дълбокопочитаеми отец Георги!<br />
<br />
Благодаря
Ви за писмото. Благодаря Ви за добрата дума. Нашето начало тук беше в
много отношения изключително благоприятно. Но това не отстранява онези
неразбирания и недоволства, за които Вие говорите именно като за
свидетели на доброто начинание. Най-печалният момент се състои в това,
че такива недоброжелателства и недоволства срещаш много по-често в
близката църковна среда, отколкото сред инославните и чужденците. Не
изключвам възможността да дойдете тук преди Оксфордската конференция на
кола от Лондон или дори от Оксфорд.<br />
<br />
Отец Василий трябва да бъде
ръкоположен за епископ днес, в Лондон, 14 юни. Мисля, че ще го
ръкополагат екзархът, архиепископ Николай и епископ Антоний Блум.
Титулът на новия епископ е Волоколамски, а длъжността - втори викарий на
екзарха.<br />
<br />
По този повод мисълта ми отново се насочи към въпроса
за йерархическото устройство на Църквата. Неизбежността и
неотстранимостта на йерархията мисля, че всички разбираме. Не мисля, че
сред православните има някой, който би възстанал против
това „учреждение”, „установление”. Но историческият опит показва, че
когато неравенството, което е задължително свързано с идеята за всяка
йерархия, премине известни граници, тогава се разрушава възможността за
нормално общуване между йерархичните степени. Влизайки в състава на
висшия йерархически „клас”, за съжаление, повечето епископи губят
дължимото уважение към тези, които стоят по-ниско от тях по отношение на
тяхната степен, тоест, свещениците. В общия църковен живот се внася
чужд елемент - този на „класовите отношения”. Епископите твърде често
престават да бъдат не само братя, но дажи и отци. Те чувстват себе си
преди всичко владици (деспоти на гр. ез.) и също твърде често клонят
към „деспотизъм”. Ако в миналото подобно подчертано „неравенство” между
епископите и свещенството (за монашеството даже на говоря) в някаква
степен е съответствало на „социалния” строй и реалното състояние на
нещата (например, слабо разпространеното образование), то сега
спазването на същата дистанция между свещеници и епископи стана напълно
неполезно за живота на Църквата. Аз съм дълбоко убеден, че в началото на
Революцията такова явление като „Живата църква” (и другите
презвитариански движения в други времена и в други условия), са били
предизвикани именно от подчертаването на „неравенството” от страна на
самите епископи. Към настоящия момент аз с дълбока скръб следя, как все
по-силно се проявява тенденцията сред епископата да
прокара „граница” между тях и останалото Тяло на Църквата. В борбата
против идеята за „царственото свещенство” на всички християни (виж 1
Петр. 2:9), в борбата против идеята за съборността, включваща освен
епископата и свещенството, и монашеството, и миряните, в стремежа да се
представи епископата в цялост като носител на непогрешимост и
с изключително право на учителство, в тези и подобни неща аз виждам
страшна реакция, която може да се окаже гибелна за съдбините на Църквата
в бъдеще.</div>
<div>
<br />
Според мен това може да се разглежда като рязко снижаване на
богословското ниво на църковното съзнание в наши дни. И се боя, че сега
вече би било трудно да се противодейства на този процес. <br />
<br />
Не мога
да кажа, че никога не съм срещал епископи, които не са се стараели да
премахнат непреодолимата пропаст между йерархичните степени и в личен
план са оставали братя, приятели, сътрудници и съслужители на Божия
престол. Но за съжаление, те са рядко явление. Удивително е, какво силно
влияние имат социалните форми на живота през различните исторически
периоди върху църковния живот. Удивително е колко рядко се среща
съзнанието, че нашето християнство е религия абсолютна и затова е длъжна
да съзнава своята независимост от останалия свят, където всеки „строй",
всеки „режим", всеки „порядък” неизбежно носи в себе си възможността
от „злоупотреба”, извращения, експлоатация и впоследствие до пълно
израждане.</div>
<div>
<br />
Ако се върнем към Църквата, към това, което виждаме в нейния
живот през последните две столетия, то не бива да оставаме равнодушни
пред факта, че епископите, които защитават духовното и богословско
начало на Църквата, са малцинство. И в миналото такива борци като св.
Максим Изповедник или преп. Симеон Нови Богослов, или св. Григорий
Палама (до своето епископство), са били принудени да преодоляват
намаляващото духовно и богословско влияние на епископите. Връхна точка
на извратеното разбиране за „църковна йерархия”, която е съкровена по
своята същност, е, разбира се, Ватиканът. Слава Богу, ние нямаме такова
нещо. Но тенденцията към установяването на „външен” авторитет се среща у
нас в по-голяма степен, отколкото би трябвало да бъде.</div>
<div>
<br />
Възможно е скоро да излезе немският превод на книгата за
Стареца Силуан. Той ще бъде значително по-пълен от английската верия.
Преводачката се страхуваше да не се претовари и съкращаваше много, но в
издателството, Патмос-Ферлаг, Дюселдорф, помолиха да пропускаме колкото
може по-малко. Тя сега е заета с тази работа, живеейки при нас, в Old
Rectory.<br />
<br />
Господ да Ви съхранява в добро здраве, да благослови
Вашите трудове с обилие на нетленни плодове у самия Вас. Както и у тези,
които Ви слушат и се учат от Вас.<br />
<br />
Предан Ваш архимандрит Софроний,<br />
Поздрави на Ксения Ивановна.<br />
29 май 1959 г.<br />
<br />
<i>Превод: Венцислав Каравълчев</i></div>
<div>
</div>
<div>
</div>
<div>
</div>
<div>
<i><a href="http://dveri.bg/49y3" target="_blank">Източник dveri.bg</a> </i></div>
<div>
<i><a href="http://georgesflorovsky.wordpress.com/">Повече за прот. Георги Флоровски в този блог</a> </i></div>
</div>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-13969813438377501642013-03-20T06:30:00.001-07:002015-06-03T03:09:27.394-07:00Някои полезни линкове <a href="http://www.golden-ship.ru/load/s/sofronij_sakharov/405" target="_blank"> </a><br />
<a name='more'></a> <a href="http://www.orthodoxphotos.com/Orthodox_Elders/Russian/Fr._Sophrony_Sakharov/"></a>Тук ще бъдат публикувани линкове към сайтове с информация за живота и творчеството архимандрит Софроний Сахаров. За съжаление по-голята част е на руски, което е обяснимо. Ще се стремим своевременно да превеждаме и публикуваме в блога най-интересните неща.<br />
<br />
<br />
<br />
<a href="http://predanie.ru/lib/razd/11050/">книги на руски </a><br />
<br />
<a href="http://sophrony.narod.ru/bibsof1r.htm" target="_blank">Библиография </a><br />
<br />
<a href="http://www.golden-ship.ru/load/s/sofronij_sakharov/405" target="_blank">още книги на руски </a><br />
<br />
<a href="http://lib.pravmir.ru/library/author/284">Книгата "Старец Силуан" на руски.</a><br />
<br />
<a href="http://predanie.ru/audio/izdanija-predanie-ru/arhimandrit-sofronii-saharov/">Увидеть Бога как Он есть mp3 формат </a><br />
<br />
<a href="http://www.hesychasm.ru/library/sofroni/let8.htm">За умната молитва / из писма от Атон/</a><br />
<br />
<a href="http://www.hesychasm.ru/library/sofroni/let25.htm">За истинското монашество /из писма от Атон/</a><br />
<br />
<a href="http://sophrony.narod.ru/">Страница посветена на блажения старец Софроний с голям ресурс от информация</a><br />
<br />
<a href="http://www.agionoros.ru/docs/200.html">Слова на блажения старец Софроний записани от други атонски монаси</a><br />
<br />
<a href="http://www.orthodoxphotos.com/Orthodox_Elders/Russian/Fr._Sophrony_Sakharov/">Страница на английски език с много снимки на стареца</a><br />
<br />
<a href="http://dveri.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=6294&Itemid=255" target="_blank">Статии на български в Двери на православието</a><br />
<br />
<a href="https://www.facebook.com/geron.sofronios.essex" target="_blank">Фейсбук страница</a>Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-71237672254813944942013-03-19T14:49:00.000-07:002013-07-14T02:39:13.390-07:00<a href="http://youtu.be/7SGTtnnQdME"></a><br />
<blockquote>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
Тук можем да чуем гласa на архимандрит Софроний. Това е една негова проповед, като темата е постът и борбата с изкушенията. Въпреки, че е произнесена след Пасха, тя е особено актуална към Великия пост, в който навлизаме сега. За християнина винаги е Пасха и винаги е пост.</div>
</blockquote>
<br />
<blockquote>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<iframe allowfullscreen='allowfullscreen' webkitallowfullscreen='webkitallowfullscreen' mozallowfullscreen='mozallowfullscreen' width='320' height='266' src='https://www.youtube.com/embed/7SGTtnnQdME?feature=player_embedded' frameborder='0'></iframe></div>
<br /></blockquote>
Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-19336475635115764682013-03-18T02:49:00.002-07:002013-07-14T02:39:41.580-07:00За послушанието - архим. Софроний Сахаров <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEixBjeuFpcqjg-xG5_bdxkA2Bu3A0UYsRDyAwbLyrVad-VHRm5jccDgNNTBJ7uVhlWZqubY6NkKAVp0R4C-7TKOTeOaaScjzGYPmgB7HJo2N9S53oYTOLAS54DauxkOzVWD1LlKl8fZhzKd/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81+%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BD.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEixBjeuFpcqjg-xG5_bdxkA2Bu3A0UYsRDyAwbLyrVad-VHRm5jccDgNNTBJ7uVhlWZqubY6NkKAVp0R4C-7TKOTeOaaScjzGYPmgB7HJo2N9S53oYTOLAS54DauxkOzVWD1LlKl8fZhzKd/s320/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81+%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BD.jpg" /></a><br />
Засягайки въпроса за молитвата лице в Лице, която е начало на разкриването на Божия образ у човека, смятам, че няма да е излишно да се дадат някои пояснения за тази страна от нашия живот в Бога.<br />
<br />
Последният стадий на откровението е откровението на личностния, ипостасен Бог1. Ипостасният Бог не може да бъде познат по друг начин освен чрез откровение, което приема формата на явяване на Самия Бог на човека в акта на непосредствено общение „лице в Лице”. Това се дава на молещия се по естествен начин, но такава молитва по своите най-дълбоки форми, по своята същност не е нищо друго, освен Действие (Енергия) на Бога вътре в човека.<br />
<br />
Нужно е Бог „да ни потърси и да ни се яви”, казано с думите на старец Силуан2. Когато този ипостасен Бог се открива на човека, както бе казано по-горе, в непосредствено общение, макар то да е все още „като в огледало” (2 Кор. 3:18), тогава у самия човек се появява като някаква нова светлина съзнанието за собствената му ипостасност, в която най-вече се съдържа Божият образ. Човекът, който „носи плът и живее в света”, има преди всичко опит за своята ограничена до крайност индивидуалност. Затова и появата у него на новото, „разширено” съзнание прилича на раждане свише: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие” (Иоан 3:3). Вследствие на това раждане молитвата получава друг характер – тя излиза извън пределите на всичко временно и „материално”, и човек живо и силно усеща себе си въвлечен в Божията вечност.<br />
<br />
Явяването-откровение на ипостасния Бог на човека води до осъзнаването, че ипостасността е форма на Битието на Абсолютното и Безначално Божество; че това измерение – ипостасността – не е ограничаващо, а е Онзи, Който наистина живее: „АЗ СЪМ” (вж. Изх. 3:14; Иоан 8:58). Извън това измерение – извън ипостасния Бог – нищо тварно или божествено не съществува и не може да съществува. В самото Божие Битие няма такава „същност”, която да е извън Ипостаста. Ето защо молитвата на християнина се принася на Бога като молитва „лице в Лице”, а не като търсене на или обръщане към свръхипостасна Същност.<br />
<br />
Това познание по естествен начин ни разкрива факта, че ние сме тварни ипостаси, надарени със свобода за самоопределяне, което може да бъде както отрицателно, така и положително по отношение на нашия Творец и Първообраз. В дадения случай ще говорим само за второто.<br />
<br />
Една свободна, не-детерминирана ипостас може да бъде сътворена само като чиста потенция, която след това трябва да се актуализира. И така ние все още не сме напълно ипостаси; ние преминаваме през процес на ставане, който има една или друга продължителност, през осъществяването на ипостасната форма на битие от „атомизираната” форма. Понятието личност-ипостас в никакъв случай не бива да се смесва с понятието индивид, на гръцки – „атом”, т. е. не-делимо. Нещо повече: това са два противоположни полюса на човешкото същество. Едното понятие изразява последната степен на делене вследствие на падението, а другото показва „Божия образ”, по който е бил сътворен Адам, в чиято утроба потенциално се съдържало цялото човечество. Това е образът, който е бил обновен с явяването на Въплътилия се Логос, втория Адам.<br />
<br />
Имайки предвид казаното дотук, в мисленето си за Бога ние не пренасяме своя опит на ограничени индивиди върху Божието Битие. Това би довело до положението да отречем в Него ипостасния „момент” и вследствие на това да се стремим към някакъв свръхличностен, трансперсонален Абсолют. Движението на нашия дух е молитвата лице в Лице, т. е. обръщането на тварната ипостас към Ипостаста на Бога. В нас трябва да се разкрие ипостасното начало, на което преди всичко принадлежи вечността и което преди всичко е способно да приеме обожението. Беседата, която следва, е за пътищата, които водят към тази цел.<br />
<br />
Всички ние, извиканите от небитието, живеем в оковите на относителното време и относителното пространство. На човешкия дух, образ на Абсолютния Бог, е тясно в рамките на този материален свят; той усеща себе си вързан като пленник, осъден на смърт. За страданията на духа му е характерно отчаяние, от което се ражда молитва с друго напрежение, молитва с „надежда без никакво основание за надежда” (Рим. 4:18). Може би на всички нас, децата на тази епоха, е нужен опитът от такова отчаяние в процеса на раждането ни за вечността.<br />
<br />
След появата си на този свят човек се учи от баща си и майка си, от приятелите и учителите; когато порасне, той страстно се хвърля на всяко ново познание; след известно време обаче се убеждава, че научното познание не само не го извежда извън измеренията на относителното време и пространство, нещо повече – това познание още по-здраво обвързва съзнанието му към детерминирания аспект на битието на света, то убива в него и самата способност за духовно възприемане на друг порядък на битието. Когато се обърне към книгите, в които се надява да намери познание за Вечния, той скоро съзира недостатъчността на чисто интелектуалното разбиране, че нищо не може да съществува извън безначалната основа на всичко съществуващо. Тогава в него се ражда чиста молитва с пределно напрежение на цялото същество. Само чрез такава молитва той бива чут от Бога и приет в Неговата вечност.<br />
<br />
Тази „отчаяна” молитва, без съмнение, е дар свише. Тя поставя човека на границата между времето и вечността. Времето, сякаш забравено, остава някъде назад, а духовният взор е изцяло насочен към вечността. Такова придвижване на духа чрез молитвата до последните граници на времето отваря ума, за да разбира много изрази в Писанието, които преди това са изглеждали парадоксални. Ето някои примери: „За Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден” (2 Петр. 3:8); „изкупени сте (...) с кръвта на непорочния и чист като агнец Христос, Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време” (1 Петр. 1:18–20); „всички тия неща бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете” (1 Кор. 10:11); „Той ни избра, преди да се свят създаде” (Еф. 1:4); „познахме Оногова, Който е отначало” (1 Иоан. 2:14); „и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков (...), че не ще вече да има време” (Откр. 10:6).<br />
<br />
Какъв е смисълът на тези изрази – „последните времена” или „краищата на вековете”? Или в Литургията на св. Йоан Златоуст: „Дарил си ни Твоето бъдещо царство”61, или в Литургията на св. Василий Велики: „Видяхме образа на Твоето възкресение, изпълнихме се с Твоя безкраен живот?”3<br />
<br />
Апостолите, поради непрестанното си общение с Божествената Ипостас на Логоса, още на земята са пребивавали с духа си и във вечността. За тях, както и за всеки друг човек, познал в опита такова състояние, времето на този век достига своя край.<br />
<br />
Именно това поражда у тях „странните думи”. Тяхното възприятие на времето е различно от представите за времето на Нютон или Айнщайн, както и на различните типове философи и гностици. Времето за апостолите става сякаш „място”, в което са възможни такива преживявания, на чиято граница би могла да се извърши и първата среща с Безначалния. Виждаме, че на някои хора е било дадено „да видят царството Божие, дошло в сила, преди да вкусят смърт” (вж. Марк 9:1). На тях им е присъщо особено възприятие за времето и света изобщо.<br />
<br />
Пътищата на Господа са следните: отначало Той търси човека, открива му Своето „Лице”, въвлича го в Своята вечност, като върши това без насилие над човека, а след това може отново да го „върне” в рамките на времето. Струва ни се, че няма друг смисъл от това завръщане, освен да се даде на човека възможност да прояви в акта на своя земен живот полученото познание за Вечносъществуващия, да бъде свидетел за Неговата любов към хората. Самият човек обаче преживява това завръщане като „отдалечаване от Господа” (вж. 2 Кор. 5:6), като отнемане на благодатта или изоставяне; и той се измъчва под бремето на тленното тяло.<br />
<br />
Жаждата да намери отново пълнотата на изгубеното единение с Бога тласка човека към подвиг, който, вече като човешко действие, се превръща в аскетическа „наука”, „изкуство”, „култура”. В наше време тази култура за мнозина е потънала в забрава, станала е неразбираема, отхвърлена.<br />
<br />
Православната аскетическа култура има много страни. Една от тях е монашеската, или всъщност християнската. В допълнение към това, което се казва за послушанието в другите части на тази книга, сега ще се опитам да изразя някои съществени положения за смисъла и резултатите на този подвиг.<br />
<br />
Като всяка велика култура, послушанието има много степени в зависимост от духовната възраст на човека. Отначало то може да има характера на почти пасивно склоняване на волята пред духовния отец поради доверие към него, с цел да се познае по-добре Божията воля. В своята по-съвършена форма то е активна дейност на нашия дух, стремящ се да следва заповедите на Христос, Който безкрайно е възлюбил света. Нагласата на човека, преуспяващ в послушанието, се характеризира с това, че той напряга цялото си внимание и цялата си воля, така че възможно най-дълбоко да възприеме мисълта и волята на другата личност и след това в акт на духовна любов да осъществи възприетата мисъл или воля на брата. Чрез такъв акт на послушание сърцето на послушника се разширява, умът му се обогатява и в душата му навлиза нов живот.<br />
<br />
В своето по-нататъшно развитие подвигът на послушанието води до все по-финото възприемане на всеки човек, до усещането в него на Божия образ, а това е показател за нарастването на истинската човешкост и у самия послушник. Св. Йоан Богослов пише: „Който каже: „любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си” (1 Иоан. 4:20–21). А и Сам Господ казва: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди” (Иоан 14:15). Същата е диалектиката и в плана на послушанието. Който обича брата си, той, естествено, желае да изпълнява волята му, да се смирява пред него; и ако ние не се смиряваме пред брата и нямаме послушание пред него с дела, които винаги са в една или друга степен малки, то как бихме могли да се смирим пред Бога и да бъдем послушни в изпълняването на Неговата велика вечна воля? Как ще изпълним заповедта да обичаме ближния си като самия себе си или заповедта да обичаме враговете си? И така подвигът на послушанието е нужен не само по отношение на Бога, а и на брата, когато, разбира се, той иска от нас нещо, което е възможно и не е противно на Божията заповед.<br />
<br />
Мъчителен е подвигът на послушание към брата, но той развива в нас способността за бързо и тънко проникване в духовното състояние на все по-голям брой хора. Но послушанието води и до нещо по-голямо: сърцето получава тънка чувствителност и става възприемчиво за тихия глас на Бога вътре в нас, става способно да вижда Неговата воля. Това състояние уподобява човека на Единородния Син на Отца, тъй като с течение на времето го прави всемирен, носещ в духа си цялото човечество, по подобие на божествената всемирност на Самия Христос.<br />
<br />
Без културата на истинското християнско послушание човекът неизбежно остава „затворен кръг”, винаги нищожен пред лицето на Божията безкрайност. Колкото и „образован” да е човек, без опита на евангелското послушание вратата към вътрешния му свят остава здраво затворена, и Христовата любов не може да проникне и насити този свят.<br />
<br />
Душевноболните не са способни да възприемат нито мисълта, нито волята на друг човек. Ето защо липсата на послушание в предразположението на човека е верен признак за душевна болест, която го държи в клещите на егоистичната индивидуалност, противоположна на ипостасното начало. Тя го прави невъзприемчив за Откровението, дадено от Въплътилия се Логос, Който ни е явил в исторически план нашия предвечен Образ. Може да се каже, че без непрестанно възпитаване на евангелско послушание в нас истинското богословие, разбирано като състояние на богообщение, остава непостижимо в своите дълбини.<br />
<br />
Висока е науката на послушанието. Необходима е или премъдростта на „наивната вяра”, или продължителен молитвен подвиг, за да се отворят духовните очи на човека и да види нейното величие и святост. Помним как старец Силуан, говорейки за живота, скрит в Христовите заповеди, изпадаше в благодарно умиление пред Бога, дарил ни такъв дивен живот.<br />
<br />
Напредвайки в подвига на послушанието, човек заедно с това се научава да живее различните състояния или положения не само като „свои”, индивидуални, а и като своеобразно откровение за онова, което става в човешкия свят. Всяка болка и страдание, физическо или морално, всеки свой успех, поражение или загуба той преживява не само затворен вътре в себе си, „егоистично”, а с духа си се пренася в преживяванията на хората, защото във всеки един момент от времето със сигурност милиони хора се намират в състояние, подобно на неговото. Естествено следствие на това движение на духа става молитвата за целия свят. Когато се моли за живите, човек става съпричастен на радостта от любовта им или на ужасния мрак от отчаянието им; когато боледува, той се моли за всички болни в света и мислено се навежда над одъра на онези, които умират от скръб в своята самота или са безпомощни пред ужаса от смъртта.<br />
<br />
Когато споменава починалите, той се пренася с духа си в дълбините на изминалите векове и стъпва с ума си на невидим, но страшен път, по който всеки ден преминават хиляди души, напуснали тялото си, в повечето случаи след мъчителна агония. По този начин в душата на подвижника на послушанието се развива състрадание към цялото човечество и молитвата му постепенно получава космически характер, и включва целия Адам, т. е. става ипостасна по образа на всеобемащата молитва на Христос в Гетсимания. В състоянието на тази молитва човек усеща единството си с цялото човечество и да обича ближния си, т. е. всеки съ-човек, за него става „естествено”. Такава състрадателна молитва наистина служи за спасението на света и всеки християнин трябва да стигне до нея някога, и особено свещениците при извършването на Божествената литургия.<br />
<br />
Изложените по-горе положения относно „персоналистичното” послушание са тясно свързани с богословското ни схващане за Личността-Ипостас, което произтича от православното разбиране за откровението на нашия Творец и Първообраз – Светата Троица, у Която всяка Ипостас е носител на цялата абсолютна пълнота на Божието Битие. Загубата или отклоняването от това богословие води до осъзнатото или неосъзнато търсене на някакво „свръх-лично” начало и вследствие на това – до отдаване на предимство на „общото” над „частното”. В такъв случай послушанието се изисква вече не спрямо човек-личност, а се превръща в подчинение на някакъв „закон”, „правило”, „функция”, „институция” или нещо подобно. При този без-личен, имперсонален подход към устройството на църковния живот и изобщо на човешкото общество се губи истинският смисъл на евангелското послушание, който се съдържа в Христовите заповеди, и на негово място идва „дисциплината”. Тя е неизбежна и дори необходима за координирането на съвместния живот на хората в интелектуалното, морално и духовно състояние, в което се намират, но все пак не бива да се преминава известна граница. В противен случай ще стане възможна пълната загуба на самата християнска цел и смисъл на живота. Отклоняването от правилното виждане за принципа на Личността в Божието Битие ще намали силата на стремежа ни към съвършенството на персоналистичното послушание, а това би било загуба, която не може да се възстанови с никакви външни успехи на институцията, нито със здравата структура на едно безлично „цяло”. Най-висшата задача на Христовата Църква в Историята е да доведе своите верни синове „до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13), а съвсем не придобиването на материално могъщество или морално влияние, дори то да е световно. „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби...” (Лук. 9:25).<br />
<br />
Превод: Мила ИГНАТОВА<br />
<br />
Откъс от книгата "Раждането на непоколебимото царство", архим. Софроний (Сахаров), ИК Омофор 2009.<br />
<br />
Бележки<br />
<br />
1 По-нататък ще използваме предимно гръцките термини „ипостас” и „ипостасен”, за да избегнем излишните терминологични усложнения, които се създават при употребата на термините „личен” или „персонален”.<br />
2 Вж.: Архим. Софроний. Св. Силуан Атонски. С., 2008, с. 115.<br />
3 Евхаристиен канон на Златоустовата литурUnknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-11230495591920728202013-03-17T13:59:00.000-07:002013-07-14T02:40:01.714-07:00Раждането за непоклатимото царство - архим. Софроний Сахаров<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgU94RXaz1Ft5BEK1wiSBsONBPdpPb3Uo9mQdr0wVUKQCcs9viohgVmwwnjrG99tA-Oc635QUVqWeIHKpFn5jqV36z1hVyXgQPj4-uQEV44QD5F2EujpGzWwc6pSeeC1XU7sY30HhbU3Swu/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgU94RXaz1Ft5BEK1wiSBsONBPdpPb3Uo9mQdr0wVUKQCcs9viohgVmwwnjrG99tA-Oc635QUVqWeIHKpFn5jqV36z1hVyXgQPj4-uQEV44QD5F2EujpGzWwc6pSeeC1XU7sY30HhbU3Swu/s320/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80.jpg" /></a> Човек не може да познае истински греха си, ако не бъде озарен от нетварната Светлина по таен, т. е. скрит за очите ни, или явен начин. Да виждаш греха си е начало на съзерцанието. Трябва да подчертаем, че това е възможно навсякъде, по всяко време и при всякакви външни условия. Нито бягството в пустинята, нито отстраняването от хората, нито научното богословие или внимателната психоанализа, нито философските концепции или рационалният подход към Евангелието и нищо друго, подобно на изброеното, не представлява само по себе си същността на духовното съзерцание. Разбира се, отиването в пустинята, в затвор или други начини на уединение могат да бъдат безценна привилегия, защото са благоприятно условие за дълбоко покаяние, без което всяко наше действие и всеки вид аскетически живот се превръщат в чисто човешко начинание, всъщност малко полезно за спасението.
Чрез болезненото покаяние слиза върху човека благодатта на Светия Дух, която го въвежда в сферата на божествения живот. Колкото по-устремно е покаянието, толкова по-мощно действа в нас Самият Бог, Който ни докосва и дава на Своето създание общение със Себе Си по единствено Нему известен начин. В състоянието на такава благодат човек живее с цялото си същество реалностите на божествения свят и ги съзерцава като очевидност.
ЗА ПОКАЯНИЕТО
Навярно на някои ще се стори непонятен душевният строй, който имат хората, познали Божието посещение – те реално мислят и усещат себе си достойни за ада и вечните мъки, но при това те не са завладени от отчаяние, а от всеизпълващо чувство за величието на светостта на Бога, благословен навеки.
От виждането на безкрайната святост на смирения Христос-Бог съзнанието и усещането за греха, който живее и действа в нас, достигат такава степен, че наистина целият човек, с цялото си същество, се свива и в мощен порив към Бога и силно отвращение към злото в себе си се потапя в плач. Желанието на душата да се уподоби на Бога в святото смирение прилича на смъртоносна жажда. Особена духовна печал от съзнанието за собствената мерзост силно измъчва тогава душата. Тази мъчителна скръб по светостта е вече начало на самата святост, затова отците я наричат свята печал, и възлюбили я поради светостта, те скъпо я ценят и пазят. Онова, което ми бе дадено да наблюдавам у монасите, не е култивиране на патологичен горделив долоризъм; съвсем не. То е нещо съвсем различно по своя род и качество.
Когато човек плаче с цялото си същество поради съзнанието за своята неправда, за своята вина, като изпитва дълбок срам за себе си и болезнено преживява своята лишеност от светлината и живота, които му е било дадено да види, тогава от тази с нищо несравнима скръб у него се поражда енергия за стремеж към Бога, чиято сила съответства на силата на скръбта, на страданието. Това страдание може да достигне такава степен, че действително да изтръгне човека от този свят, тогава той наистина забравя света и пребивава в състояние, в което не знае „в тяло ли е бил, или без тяло”.
Мъчението на душата, която се кае за своите грехове, има различни степени. Понякога то може да достигне толкова голямо напрежение, че някои отци го наричат „ад на покаянието”. Човек, който не е преминал през този „ад на покаянието”, е малко „способен” за Царството небесно.
Но все пак, колкото и тежко да е това „Адамово мъчение”, колкото и силно да е страданието в „ада на покаянието”, в него – поради стремежа и привличането към Бога, резултат на Божия призив – се крият живот и радост. Затова отците наричат този плач и тази печал – „радостотворни”. А когато покаянието достигне известна пълнота, тогава, според степента на пълнотата на покаянието, човек бива удостоен с виждането на божествената Светлина. Доколкото можем да съдим от свидетелствата на много монаси, това виждане става в момент, когато човекът съвсем не го очаква. То се предхожда от особен мир и носи в себе си кротка любов и истинско възкресение на душата.
Светите отци по изключителния дар на благодатта през двете хилядолетия опит на Църквата, който неизменно се повтаря от век във век, категорично твърдят, че единственият верен път към спасението е пътят на покаянието; и друг път няма. На покаянието, което произтича от истинското и дълбоко съзнание за собствената вина и отговорност. Истинското покаяние не е просто съзнание за настоящото ни състояние като състояние на грехопадение. Такова съзнание е възможно и извън християнството. Християнското покаяние произтича от съзнанието на дълбоко разумно, свободно, лично, вечно същество – от съзнанието за собствената вина.
Имах възможност да наблюдавам у някои хора такова дълбоко съзнание за собствената неправда, вината, че в молитвата си към Бога: „Помилуй ме”, те гледаха на прошката като на чист дар на Неговото милосърдие. Ако се подходи с мерките на справедливостта, прошка няма да бъде дадена. Тя произтича единствено от безкрайната благост на Бога. Душа, която не е мъжествена, която е немощна, бързо изпада в отчаяние и не достига пълнота на покаянието и очистването, а получила за своето малко и нетърпеливо покаяние известна милост от Бога, се задоволява с това.
Човекът, който се стреми към Бога, бива изпитван – понякога сурово, а понякога дори „жестоко”. Но не всички са изпитвани по този начин, а само онези, които Бог е „предузнал” (Рим. 8:29) като верни и мъжествени. Бог се бави да посети вярната душа. От това забавяне покаянието у силната и вярна душа се задълбочава, засилва се отвращението към всеки грях, а обръщането към Бога става още по-горещо и напрегнато.
АСКЕТИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
За подобието на Христос
Този, който наистина пребивава в Христос, не може да не постъпва като Него.
Този, който наистина обича Христос, действително спазва заповедите Му, защото не е възможно да обичаш Христос, а да не обичаш Неговите заповеди, които са израз на Христовия дух.
Христос е истинската Светлина (Иоан 1:9), и онзи, който е видял тази Светлина и пребивава в нея, естествено, ще бъде подобен на Христос в своите прояви. В какво се изразява това подобие? Преди всичко в това, че такъв човек ще понесе теготите на своите събратя, т. е. ще смята себе си виновен за ставащото зло и, израствайки постепенно в това съзнание, доброволно ще приема всякаква смърт, без ни най-малко да гледа каква е тя и откъде идва. Ако някой започне да убива този човек, сърцето му няма да се надигне да обвинява убиеца; ако го разрушава болест, той няма да изгуби душевния си мир; ако бъде подложен на нападения от бесове, няма да се уплаши от тях и не ще изгуби умилението си. Ето това означава да намразиш душата си.
За прошката на греховете
Според учението на светите апостоли на човека се дава „прошка на греховете”. За нея през всички векове свидетелстват и хората, познали я в своя опит, получавайки благодатта на Светия Дух, която безспорно свидетелства във вътрешния човек за това чудно събитие. Ето някои признаци за несъмнеността на това вътрешно свидетелство: едно наистина особено действие на Духа, което поражда удивителна промяна на ума и сърцето; действие необичайно, непознато преди, различно от всички други „естествени” преживявания, което тъкмо затова не би могло да бъде плод на въображението или на изкуствена самовъзбуда; тиха, но силна и свята радост и вътрешен мир, които достигат такава сила, че душата забравя целия свят и изпада в състояние, при което губи усещане за всичко материално. Оттук нататък целият живот на човека коренно се изменя; сърцето се отнася нежно към хората, а умът възприема всички неща по нов начин.
За монашеското „здраве”
Духовен „аристократизъм”, който удържа хармоничното съжителство на духовния, психичния и телесния „състав” на човека, обуславя онова, което сред монасите е прието да се нарича „душевно здраве”. Това хармонично „съжителство” на всички равнища на нашето същество обаче идва като венец на дългогодишен подвиг, свързан с борбата със страстите. Хиляди пъти душата преживява най-различни духовни „бури”, посещения на благодатта, борба с унинието, борба за молитвата, борба с хората, които поради неразумието си враждуват против духовните ни стремежи, и други подобни неща.
Един известен учен богослов, след като прекарал доста време на Атон и наблюдавал двама монаси, към които бил благоразположен, казал на единия от тях:
– Отец А. и Вие сте два противоположни типа християни: отец А. е хармоничен, а Вие сте трагичен тип.
Монахът отговорил:
– Не познавам друга хармония, освен тази на съвършената Христова любов, и там, където я няма, трагедията на борбата е неизбежна. Аз не съм достигнал любовта, как бих могъл тогава да бъда спокоен?
В отговора си монахът проявил обичайното съзнание на светогорците, че Атон е една голяма лечебница и че всички хора са в някаква степен болни, защото душевното здраве се разбира като преодоляване на греха и страстите и като нов благодатен живот в Бога. Според традиционните разбирания на психиатрията за душевно здрав се смята човек, у когото конфликтите не са достигнали остра форма, явно разрушителна за индивида или нетърпима за обществото. При това психиатърът съвсем не се интересува дали човекът се предава на плътски излишества, или има някаква друга страст, стига той самият да не изпитва страдание поради вътрешен конфликт или да не върши действия, които нарушават общоприетите норми на човешкото общество.
И така за психиатъра въпросът за изцеляването се свежда до отстраняване на вътрешния конфликт, а за монаха това е въпрос на постигане на святото съвършенство.
За благодатта
Способността на човека да понесе пълнотата на благодатта е твърде ограничена. Възхождането на човека в сферата на безначалното Битие е много рядко явление. Това съзерцание се дава само за кратко, а след това оставя човека, ако Бог, по неведоми за нас причини, смята за нужно животът на този човек на земята да продължи. Обикновено ние сме свикнали да мислим, че смисълът на това продължаване е човекът да служи на братята си. Той самият обаче усеща някаква богооставеност поради намаляване на благодатта, а след това цял живот страда, защото вместо виждането на Светлината върху него се спуска някакво „покривало”. В състоянието на съвършена благодат човек не може нито да работи, нито дори да общува с хората. Ето защо грижата за братята изисква с човека да пребивава само „умерена” благодат, умерена също е и любовта.
За всеобщото спасение
Двама монаси разговаряли за спасението. Единият от тях казал:
– Душата ми не може се примири с мисълта, че някой ще погине навеки. Мисля, че Господ ще спаси всички по някакъв начин.
Другият отвърнал:
– Светите отци казват, че Бог е могъл да създаде човека без неговото съдействие, но да спаси човека без съдействието и съгласието на самия човек е невъзможно. Спасението и гибелта зависят от свободата на човека.
Първият казал:
– Мисля, че Бог в изобилието на Своята любов ще преодолее съпротивата на творението, без да нарушава свободата му.
Вторият отговорил:
– Струва ми се, не бива да забравяме, че свободата на човека потенциално е толкова голяма, че той може да се самоопредели отрицателно по отношение на Бога дори в плана на вечността. Онези, които не знаят или забравят това, се хранят с оригеновско мляко.
– Но това е безумие!
– Да, безумие е.
– Какво да правим тогава?
– Бог иска да се спасят всички, и ние трябва да желаем на всекиго спасение и да се молим за всички, но нито Откровението, нито опитът ни дават основания да предполагаме, че всички ще се спасят. Свободата е велик дар, но страшен.
Източник:
http://bogolubie.blog.bg/drugi/2009/11/19/rajdaneto-za-nepoklatimoto-carstvo-ot-arh-sofronii-saharov.439168Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-22594858122721001312013-03-17T04:13:00.001-07:002013-07-14T02:40:29.639-07:00<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhWaddLgdo7nE2BHeKjSatMK83CtX6WsT7qsMAgY3dpqNHRJmTaKxD1my2H5U7U-xi2zmLvY_2jHHWeazHm9WRtmbS0vhCCOt201Y-TbpqzpKSUZdutM9FVuATz8uh7HSeAI8bmzN3w7iZI/s1600/%D1%81%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhWaddLgdo7nE2BHeKjSatMK83CtX6WsT7qsMAgY3dpqNHRJmTaKxD1my2H5U7U-xi2zmLvY_2jHHWeazHm9WRtmbS0vhCCOt201Y-TbpqzpKSUZdutM9FVuATz8uh7HSeAI8bmzN3w7iZI/s320/%D1%81%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2.jpg" /></a>
В църковното съзнание старец Софроний вече е светец, за това свидетелстват не само духовните му чада от манастира в Есекс, но и много членове на поместни църкви от целия свят. Вече е изобразяван на икони, а има и написана служба за него. Канонизацията на светец е само констатация на святост, така че и преди нея ние имаме всички основания да се молим за застъпничеството на светеца, щом вече за него има свиделство в Църквата. Отче Софроние, моли Бога Отца да ни открие Христовата светлина в Светия Дух!Unknownnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5750413614959691122.post-15110686316894475322013-03-17T04:03:00.001-07:002013-07-14T02:40:56.064-07:00Покайната молитва /проповед на старец Софроний/<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiJOFgw24THAjiuSUNgnOTSLeeyB_sBH5vKeLuYz4ES73F3_ZOhquIk94Iu0rNQtogM5QBSzY3ALQylYBfbE1K6wt2gOFhksnI6haBEpuE-AsZ92EeUFA1EZOYs-8K32wNXZu-G-xWcpO94/s1600/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81+%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiJOFgw24THAjiuSUNgnOTSLeeyB_sBH5vKeLuYz4ES73F3_ZOhquIk94Iu0rNQtogM5QBSzY3ALQylYBfbE1K6wt2gOFhksnI6haBEpuE-AsZ92EeUFA1EZOYs-8K32wNXZu-G-xWcpO94/s320/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9+%D1%81+%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE.jpg" /></a> Да бъде благословено Името на нашия Бог!
Целият ни опит, свързан със заобикалящото ни пространство, в което се движат небесните тела и заедно с тях нашата Земя, целият опит и трудности, и радостта от познанието, и труда в търсенето на познанието – всичко трябва да превърнем в подготовка за срещата с Онзи, Който е създал този свят и нас. И колкото повече пребиваваме с Него, толкова повече чувстваме Безкрайността и Вечността. Целият живот в Христа Бога, цялото Писание на Новия Завет всъщност говори само за Вечността и за подготовката за нея.
Когато Господ идва на земята, Той най-напред казва: “Покайте се”. Разбира се, тези думи са, както вече говорихме, продължение на райската беседа. Когато положим в основата на нашия живот тази Господня заповед – “покайте се” - какво се случва? Отначало преживяваме Адамовото наследство не като наследство, а като наше собствено състояние. Започвам покаянието си с това мое греховно състояние и, странно, колкото по-горещо и по-дълбоко е покаянието ми, толкова повече се приближавам до Адам. И след много години на плач и ридания се появява съзнанието за близостта на Адам. От него, от неговото време грехът е влязъл в света. И покаянието за нашия грях ни довежда при Адам. Съдържанието на живота на Адам става съдържание на нашия живот.
Нашето съзнание обаче отива по-нататък и по-надълбоко от Адамовото, не защото сами по себе си ние сме по-дълбоки и по-големи от Адам, а защото Господ ни е дал заповеди, които превишават Адам. Господ, Който се е въплътил и е живял с нас, ни е дал понятия, които естествено превъзхождат мярата на човека.
Господ ни е сътворил по Божи образ и по подобие. Сътворявайки човека по този начин, Той всъщност е запечатал Себе Си в нас и всеки от нас повтаря в себе си Бога.
Господ състрадава на света в цялата му пълнота. Както казва св. Симеон Нови Богослов, Господ приема смърт и за верните, и за неверните; и за онези, които са благославяли, и за онези, които са проклинали; и за онези, които са се въздържали от грях, и за онези, които са живеели в грях. Той умира за всички, за да спаси всички. А Силуан казва, че, когато до сърцето ни се докосне любовта на Христос, която Го е завела на Голгота, тогава и ние се изпълваме с онова, което е присъщо на Него - въплътилия се Бог, станал човек. Това е целта, която стои пред нас. (...)
Когато Господ дава Своята заповед: “А от дървото за познаване на доброто и злото, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит. 2:17), на Адам е бил обещан вечен живот чрез пребиваване в заповедите. Той е бил поставен да управлява рая, да го опознае и да се заеме с неговото устройство. Но ето, че Адам паднал със страшно падение, което и до сега поразява света. И, ако ние желаем спасението си, ще трябва естествено да положим като основа на монашеския си живот молитвата за целия човек. Тази молитва обаче започва с малкия опит на малкото общежитие, където има само няколко човека. И после, когато постигнем това, изведнъж пред нас ще се разкрие огромното море на Христовата любов.
Как да предадем този живот? Ето и моята душа иска да ви го предам. Думите обаче не въздействат, примерът не учи, защото не го виждат. Как да се пробуди в сърцата ви съзнанието за Божествената вечност, когато всичко се променя? Както казва нашият отец (Силуан – бел. пр.), той плакал в молитвата си за цялото човечество повече, отколкото за самия себе си. Когато се каел за греховете си, постепенно, прониквайки в същността на греха изобщо и на Адамовото падение, той се превръщал в носител на космическо съзнание.
Спомняте си, говорих ви за св. Серафим Саровски: когато той викал само за себе си - “Боже, бъди милостив към мене грешния”, постепенно ставал наистина подобен на Адам. Силуан, който беше надарен като поет, казваше, че, когато Адам плакал, цялата пустиня на света го слушала с огромно мълчание. Така и молитвата на св. Серафим Саровски - от лична станала космическа и той бил в състояние да предскаже, че в Русия ще бъде Пасха в годината, когато ще намерят мощите му.
Както виждате в примера със св. Серафим Саровски, индивидуалната молитва - “Боже, бъди милостив към мене грешния” - станала космическа и тя действа и досега. Всеки път, когато някой иска да носи името Серафим, това е събитие, което се случва в пределите на душата на възприемащия името, то обаче е свързано и с факта, че молитвата на св. Серафим Саровски е космическа по своя характер. Така и от нашия отец Силуан ние постепенно се научаваме на покаяние, което ще ни въздигне до същото състояние и ние, всеки от нас, ще стане Адам.
Говоря неподредено, но мисля, че все пак ще стигна някак до там как да живеете като свое това състояние. Когато душата ни навлиза в тази сфера на живота – Божествената сфера, тогава тя усеща по-реално вечността, отколкото времето. И тогава много евангелски думи стават сякаш наши думи, израз на нашето състояние. Такива са страшните думи - “Небе и земя ще преминат, ала думите Ми няма да преминат” (вж. Мат. 24:35). Трябва да възприемем този живот така, че словото на Христос да стане и наше слово. Да, по тяло аз умирам, но какво е моето тяло? - пръст, от която съм взет и в която пак ще отида. “Небе и земя ще преминат...”, т.е. космическото битие не е вечно битие.
Защо говоря с такава мъка? Защото желанието на сърцето ми е вие да усвоите това и от вас да се отстрани онзи начин на мислене, който е извращение на християнския живот.
Трудно ми е да говоря тези неща, защото много болни души не са способни да чуят това слово. За какво говоря? За това, че мнозина живеят не вечността в Христос, а някаква странна форма на земния живот и за тях времето и дните, при отсъствие на поглед за вечността, се превръщат в единствена реалност и те спорят за календарите. Когато бях на Атон, се проведе календарната реформа, т.е. Вселенската Църква искаше да уточни времето на живота с принципите, които са били заложени отначало. Преди това се получаваше така, че равноденствието беше на девети март, а после стана на двадесет и втори. Тази промяна засяга най-вече външния живот на човешкото общество, да не кажа държавния живот. Да се превръща тази страна от живота в догмат и дори да се късат литургични взаимоотношения са следствие на недомислие, на липсата на опит за вечността в Христос.
На земята всичко е преходно. По време на живота ми на Атон – двадесет и две години – ми беше болно да гледам как някои, и то добри хора, мислят само за дните, а не за вечността. По странен начин сърцата на такива хора се ожесточават, вратите на сърцата им се затварят и те не могат да разберат нито гетсиманската молитва, нито жертвата на Голгота, нито идеите на св. Симеон Нови Богослов или на Силуан за това, че всеки от нас по съдържанието на своя живот трябва да се уподоби на първия човек, т.е. да стане Адам.
Поради липса на съзнанието, на което ни учат светите наши Отци, ние извращаваме християнството. Когато едно условие на държавния, обществения живот се издига в догмат, това е напълно погрешно. Истинската молитва протича в пределите на Божествения, а не на земния живот: “Боже, бъди милостив към мене грешния”. И още: “Господи, помилуй нас и Твоя свят”.
Казвам всичко това сега, защото мисълта ми се отклони към случая с двама от нашите братя, които бяха в Русия и там, след великата благодат на мъченичеството, неочаквано се проявява такова дребнаво, ограничено, тесногръдо съзнание за времето. Там попитали: “По кой стил служите?” За онези хора това са новият и старият стил. Когато обаче преминахме на стила, според който живее държавата, не усетихме никаква загуба от това и запазихме доброто си отношение и към едните, и към другите. Кои са едните и кои другите? Тези, които различават дните, както казва апостол Павел (вж. Рим. 14:5-6). А има други хора, които са потънали в молитва с душата, с цялото си сърце, с всичката си сила – те са заети с молитва към вечния Бог.
Толкова бих искал, скъпи мои братя, да разбирате нещата така, както трябва да се разбират. Така, както ни е учил Господ и Неговите апостоли и светите Отци: “Небе и земя ще преминат, ала думите Ми няма да преминат” – казва Господ. Или, когато евреите Му казали: “...Нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?”, Господ им отвърнал с присъщото за Него съзнание: “Преди Авраам да е бил, Аз съм” (вж. Иоан. 8:57-58). “И затова” – казва Господ – “яжте Моето Тяло и пийте Моята кръв, и тогава ще бъдете носители на Моя вечен живот; а който не пие Моята Кръв, който не яде Моята Плът, той ще изгуби живота” (вж. Иоан. 6:53).
Времето е условна, присъща на творението форма на съществуване. А вечността – на вечния Бог, на Когото вярваме. Само с такова съзнание можем да вместим в себе си, да разберем словото на Христос, заповедите Му. Защо? Защото, когато Неговите заповеди станат закон, единствен закон на нашето временно и вечно битие, тогава целият порядък на живота ни се изменя. А щом човек почувства спасението си в Христос и види други хора, които не искат Христа, у него естествено се проявява състрадание към тях, понеже не разбират и не приемат Христос. От мъчителното съзнание, че тези хора отпадат от вечния живот в Бога, се ражда молитвата за целия Адам. Както казва старецът (Силуан – бел. прев.), когато до сърцето на човека се докосне любовта, той иска спасение за всички. Тогава няма да има ожесточение в сърцата, което води до разкол, омраза, до пълна загуба на християнския начин на живот.
Старайте се да проникнете чрез покайната молитва в дълбините на християнското съзнание. Винаги подчертавам, че истинската молитва е покайната. Всеки от нас носи у себе си един или друг грях и съгрешава. Затова и покайната молитва е естествена за нас. По чуден начин именно така се ражда персоната, т.е. ипостасата по образа на Христос, Въплътилия се Логос.
Разберете това. Молитвата ми е вие всички да разберете пътя на Христос – мъчителен, ала наистина спасителен за нас. И нека Господ да ви пази.<a href="http://www.sibir.bg/blog/varbica/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=404402"></a>Unknownnoreply@blogger.com