Из словата на архимандрит Софроний Сахаров записани от различни атонски монаси.
„ Аз не съм грък и не съм руснак, аз съм
светогорец.”
„ Шейсет години нося расо, но
когато видя православен християнин или някакъв друг човек, скланям главата си
ниско пред него”. / С това старецът искаше да каже, че чувства себе си
недостоен/
„ Богословието – това е съдържанието на нашите
молитви”
„ Отците от 4в. са ни оставили
някои пророчества, според които в последните времена спасението ще бъде
съпроводено с големи скърби.”
„ Трябва да имаме решимост да преодоляваме
изкушения сравними със скърбите на първите християни. Всички свидетели на
Христовото Възкресение са били мъчени. Ние трябва да сме готови да претърпим
всякакви трудности.”
„ Огромно зло на човечеството днес нанася
психологията, защото тази наука не взема под внимание Божественото откровение,
съгласно което човекът е създаден по „образ и подобие Божие””
„Всички ние във всеки момент
от нашия живот имаме безусловна необходимост от Божествената благодат, която се
дава на човека чрез болка и усилие. Когато се молим сутрин, вечер, всяка минута
– тогава имаме право да кажем: „Господи, не ме оставяй, помогни ми!”
„Необходимо е да се чете Евангелието – тази с
нищо несравнима книга. Тогава нашият живот ще се съзижда на основите на Словото
Божие. И ние ще започнем да мислим и да вземаме решения в духа на Божествените
заповеди. Колко прекрасно е, когато човек мисли така както Твореца на този
свят.”
„Когато ние започваме да водим християнски
живот, целият труд, целият наш подвиг е насочен натам, че с любов да
възприемаме даже нашите врагове. В това се заключава и мъченическото
свидетелство на християнина.”
„ Земният живот за нас е ежеминутен Съд Божий.
Ако следваме Христовите Заповеди – при
нас идва благодатта на Светия Дух, но когато ги престъпваме /макар и
малко/ - Бог ни оставя и ние усещаме
тази оставеност, за която външните даже не знаят. Те не знаят какво е това
богооставеност.”
„Човешката душа
– това е образ на Бога. Тя намира покой само когато достигне съвършенство.”
„ Ние не мислим, как да променим света със
своите сили. Ние се стремим да получим сила от Бога, така че във всички случаи
да действаме с любов.”
„Когато при нас идва благодатта Божия, ние тук вече живеем в измерението на вечността”.
„ Най-главното в духовния живот - да се стремим да получим благодатта на
Светия Дух. Тя ще измени нашия живот/преди всичко вътрешно, а не външно/. Ние
ще живеем в същата къща, в същата обстановка и със същите хора, но животът ни
ще бъде вече друг. Но това е възможно
само при определени условия: ако намираме време да се молим пламенно със сълзи
на очи. От сутринта да молим за Божията благословия, така че молитвеното
настроение да определи целият ни ден.”
„Този, който се отказва от кръста си, не може да бъде
достоен за Господа и да стане Негов ученик. Дълбочината на Божествената Същност
се открива на християнина тогава, когато той е разпънат за своя Спасител.
Кръстът – това е основа на истинското богословие.”
„Великата трагедия на християните –
невъзможността да се намери духовник. Виновни за това също са и самите миряни,
неготови да се вслушват в словата на своите духовни наставници”.
„Животът без Христос е безвкусен, тъжен и безпросветен.”
Източник
agionoros.ru
На руски се публикува за пръв път. Използвани са материали от книгата. Από την ασκητική καί αγιορείτικη παράδοση. Αγιό Όρος, 2011.
Превод от руски – Борис Попов.
