събота, 13 април 2013 г.

Животът и учението на архим. Софроний Сахаров /видео/

 С благословението на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит/ сега и патриарх Български/ на 31 октомври в Русе гостува Негово Високопреподобие архимандрит д-р Захариас /Захару/ от Патриаршеския ставропигиален манастир на Константинополската патриаршия "Св. Иоан Кръстител" в Есекс, Англия. Гостът изнесе беседа пред препълнена зала в Русенския театър. Той беше очакван с огромен интерес, тъй като е известен като духовно чадо на стареца Софроний Сахаров.                                  


    

сряда, 10 април 2013 г.

Старец Ефрем /игумен на Ватопед/ говори за старец Софроний Сахаров





Предговор на игумена на Великия Ватопедски манастир Ефрем към  „Материали на междуправославната научна конференция „Старец Софроний, богословът на нетварната светлина” изд. на Ватопедския манастир, Атон 2008г.

     Старецът Софроний е еталон за нашето време. Възпитан в православната аскетическа традиция, запознат с нея в най-чистия й вид,  който е светогорския, той притежаваше начин на мислене и послушнически, исихастки и евхаристиен опит, направил от него не просто един от богословите на подвижничеството, но наистина велик богослов. Той развиваше своето богословие, не по академичен и интелектуален принцип, а опирайки се на опита,  основавайки се на живота в Христос и твърдия отечески фундамент.
       Блаженият старец смяташе послушанието за основа на монашеството и не можеше да си представи монашеството без него. Подчертаваше, че от послушанието се ражда чистотата на ума, а в чистия ум принася плод  подвига на безмълвието. Молитвеното пребиваване на ума в сърцето се потвърждава от присъствието на благодатта. Непрестанното и осезаемо присъствие на Благодатта в сърцето на човека води към просветление на разума  и особено към вхождение и проникване  на човешкия дух в извършващото се на Божествената Литургия. Само при тези условия на евхаристийни съединения тварното се разрушава от Нетварното. Старецът преживяваше опитно Божествената Литургия, която извършваше като истински мистагог.
       Съзарцанието на Бога, съзерцанието на нетварната светлина като онтологически факт, а не като психологическо преживяване, беше следствие на последователния му опитен послушнически, исихастки и евхаристиен живот. Така старецът стана богослов и проповедник на нетварната светлина. Това, обаче не го отдалечи от хората, а на против, проближи го до всеки, той стана вселенски и всемирен. По този начин той притежаваше действителна човечност и истинско общение.  А истинското общение е същността на исихазма, на освещението. Старецът беше „истинският пастир” , истински отец, в неговата близост намираха успокоение  изключително много хора. Изумително е разбира се, че хора от различни социални слоеве, свещени степени, с разнообразни  интереси и такива с различни характери чувстваха стареца изключително близък. Той имаше смирение, любов и разсъдителност, така че да може  да стане едно цяло със събеседника си – много рядко явление в пастирската практика.
      Мислим,  обаче че това, което отличаваше старец Софроний от другите съвременни блажени старци, такива например, като стерец Порфирий Кавсокаливит, старец Яков Цаликис, старец Паисий, това не е опитът, различните му харизми и чудесата му – и другите ги имаха, а богословието му. Светски образован, надарен с особена прозорливост и мъдрост, а също притежаващ дух, утвърден във високия опит за Бога, познавач на ученията на своите съвременници /Булгаков, Бердяев/ и предшественици / Хомяков, Соловьов/, които са положили основите на религиозна философия, която оказва влияние не само на руските емигранти на Запад, но може да даде авторитетни отговори на въпроси стоящи пред съвременната богословска и философска мисъл. Далеко от всякаква безплодна философска и религиозна просопология той динамично и екзистенциално изявява цялостността на личността.  Христос, това е Абсолюта, първоначалната личност, а човекът като Негов образ, може да стане истинна вечна личност. Когато човек открие за себе си и почувства единосъщието на човешкия род, тогава се реализира и тази  ипостасна връзка между човека и Бога.
  
     Смятаме, че провеждането на международна научна конференция за старец Софроний беше наш дълг, както сега става дълг да се издадат материалите от конференцията, защото блажения старецът   е голяма фигура на нашата Църква, а и защото по негово признание и той е бил ватопедски монах / известно време е живял в скита св. Андрей Първозвани./
      Горещо благодарим на игумена на манастира Иоан Предтеча в Есекс стрец Кирил и братята от обителта за тясното сътрудничество, на докладчиците за участието в конференцията и  на председателя на научната комисия, заслужилият професор на богословския факултет на Солунския университет Георгиос Мандзаридис за ценния принос към организирането на конференцията и издаването на материалите. 

 Източик ΠΕΜΠΤΟΥΣΙΑ

 Превод - Борис Попов