на снимката иеродякон Софроний със старец Силуан
Архимандрит Софроний /в света Сергей
Семьонович Сахаров/ 22 септември 1896-та
в Москва, Руска империя – 11 юли 1993-та Молдън, Есекс, Англия.
Роден в
московско православно търговско семейство. В детството си се увличал в четене
на Гогол, Толстой, Достоевски и Пушкин.
Участник в Първата световна война с чин на
младши офицер от инженерни войски. Занимава се с живопис и през 1915-та година постъпва
в Художествнета академия, където учи до 1917-та. През 1918 в Москва два пъти е арестуван от органите на ЧК.
През
1921-ва емигрира от Русия и прекарва няколко месеца в Италия и Берлин. През
1922-ра отива в Париж, където се изявява като художник и излага свои картини в парижките галерии.
През 1924-та година на Пасха получава като видение Нетварната Светлина и решава
да посвети живота си на Бога. / Тук трябва да споменем, че като по-млад се
увличал от далекоизточни медитативни практики, от които се отказва, покайва се дълбоко и се обръща към личностния
Бог на православната Църква. Как точно се случва това, той е описал в духовната
си автобиография „Да видиш Бога както си
е” претърпяла издание на български под заглавието „Ще видим Бога както си е”./
През
1925-та година постъпва в подготвителния курс на Свето-Сергиевския богословски
институт в Париж, но скоро заминава от там първо за Югославия, а после на Атон, където на 8-ми
декември 1925-та година бива приет като послушник в манастира „великомъченик Пантелеймон”,
а на 18-ти март 1927-ма година в постриган като монах под името Софроний.
През
1930-та година се запознава със старец Силуан Атонски, който става негов
духовен наставник и това е една повратна точка в живота на Софроний. В лицето
на старец Силуан той намира жив свидетел на Христа и Свещеното предание.
На
30-ти април 1932-ра година бива
ръкоположен за йеродякон от епископ Николай Сръбски/св. Николай Велимирович/.
През
1935-та йеродякон Софроний заболява тежко, но независимо че е бил на ръба на
смъртта, той оцелява и на 1-ви декември 1935-та година е постриган във велика
схима.
През 1938-ма година се преставя блажено в
Господа наставникът на Софроний старец Силуан, вследствие на което иеродякон
Софроний отива в „пустинята”. Първо в Карулия, а след това в други скитове.
През 1941-ва е ръкоположен за йеромонах и от
15-ти февруари 1942-ра става духовник на
атонския манастир св.Павел. От 1943-та
до 1947-ма е член на братството на Троицката келия в Неа Скити.
След войната по политически съображения
йеромонах Софроний заедно с група други руски монаси е изгонен от Атон и през
1947-ма отива във Франция, където постъпва в 4-ти курс на Свето-Сергиевия
богословски институт. Заради премиаването му в клира на Западноевропейската
Екзархия на Московската Патриаршия е изключен от института и започва да служи в
Николската църква към руския старчески дом Сен Женевиев дьо Буа /1947-ма –
1956-та/.
През 1948-ма година публикува първото ръчно издание на книгата си „Старец Силуан”, а през
1952 година в Париж излиза и първото типографско издание на същия труд посветен
на св. Силуан Атонски и съдържащ
записките на светеца.
На 25 април 1954-та година иеромонах Софроний
е възведен в архимандритско достойнство, а в 1956-та се опитва да създаде
манастир в една ферма близо до Сен Женевиев, но опитът да се създаде пълноценна
монашеска обител е неуспешен по ред причини и старец Софроний заминава за
Англия, където основава манастира св. Иоан Предтеча в графство Есекс под
юрисдикцията на Константинополската Патриаршия. От 1959-та до 1964-та е първият
игумен на обителта, а след това и до смъртта си, оставя поста на игумен и е
духовник на манастира.
Преставя се в Господа на 11-ти юли 1993-та
година в същия манастир.
