четвъртък, 21 март 2013 г.

Кратки биографични данни за архимандрит Софроний


 на снимката иеродякон Софроний със старец Силуан
         

  Архимандрит Софроний /в света Сергей Семьонович Сахаров/  22 септември 1896-та в Москва, Руска империя – 11 юли 1993-та Молдън, Есекс, Англия.

  Роден в московско православно търговско семейство. В детството си се увличал в четене на Гогол, Толстой, Достоевски и Пушкин.

 Участник в Първата световна война с чин на младши офицер от инженерни войски. Занимава се с живопис и през 1915-та година постъпва в Художествнета академия, където учи до 1917-та. През 1918 в Москва два пъти  е арестуван от органите на ЧК.

  През 1921-ва емигрира от Русия и прекарва няколко месеца в Италия и Берлин. През 1922-ра отива в Париж, където се изявява като художник  и излага свои картини в парижките галерии. През 1924-та година на Пасха получава като видение Нетварната Светлина и решава да посвети живота си на Бога. / Тук трябва да споменем, че като по-млад се увличал от далекоизточни медитативни практики,  от които се отказва,  покайва се дълбоко и се обръща към личностния Бог на православната Църква. Как точно се случва това, той е описал в духовната си автобиография  „Да видиш Бога както си е” претърпяла издание на български под заглавието „Ще видим Бога както си е”./
   През 1925-та година постъпва в подготвителния курс на Свето-Сергиевския богословски институт в Париж, но скоро заминава от там първо за  Югославия, а после на Атон, където на 8-ми декември 1925-та година бива приет като послушник в манастира „великомъченик Пантелеймон”, а на 18-ти март 1927-ма година в постриган като монах под името Софроний.
   През 1930-та година се запознава със старец Силуан Атонски, който става негов духовен наставник и това е една повратна точка в живота на Софроний. В лицето на старец Силуан той намира жив свидетел на Христа и Свещеното предание.
  На 30-ти април 1932-ра  година бива ръкоположен за йеродякон от епископ Николай Сръбски/св. Николай Велимирович/.
  През 1935-та йеродякон Софроний заболява тежко, но независимо че е бил на ръба на смъртта, той оцелява и на 1-ви декември 1935-та година е постриган във велика схима.
 През 1938-ма година се преставя блажено в Господа наставникът на Софроний старец Силуан, вследствие на което иеродякон Софроний отива в „пустинята”. Първо в Карулия, а след това в други скитове.
  През 1941-ва е ръкоположен за йеромонах и от 15-ти  февруари 1942-ра става духовник на атонския манастир св.Павел.  От 1943-та до 1947-ма е член на братството на Троицката келия в Неа Скити.

 След войната по политически съображения йеромонах Софроний заедно с група други руски монаси е изгонен от Атон и през 1947-ма отива във Франция, където постъпва в 4-ти курс на Свето-Сергиевия богословски институт. Заради премиаването му в клира на Западноевропейската Екзархия на Московската Патриаршия е изключен от института и започва да служи в Николската църква към руския старчески дом Сен Женевиев дьо Буа /1947-ма – 1956-та/.

 През 1948-ма година публикува първото ръчно  издание на книгата си „Старец Силуан”, а през 1952 година в Париж излиза и първото типографско издание на същия труд посветен на  св. Силуан Атонски и съдържащ записките на светеца.

 На 25 април 1954-та година иеромонах Софроний е възведен в архимандритско достойнство, а в 1956-та се опитва да създаде манастир в една ферма близо до Сен Женевиев, но опитът да се създаде пълноценна монашеска обител е неуспешен по ред причини и старец Софроний заминава за Англия, където основава манастира св. Иоан Предтеча в графство Есекс под юрисдикцията на Константинополската Патриаршия. От 1959-та до 1964-та е първият игумен на обителта, а след това и до смъртта си, оставя поста на игумен и е духовник на манастира.
 Преставя се в Господа на 11-ти юли 1993-та година в същия манастир.